Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
минути преминаха в разказ за събитията в замъка фошар - от момента, в който Емил ги
посрещна на вратата, до лудешкия полет с откраднатия самолет. С всяка изминала минута
лицето на антикваря ставаше вСе по-мрачно.
- Този Емил и майка му са същински чудовища!
- Много съжаляваме за колата ти, но както сам разбираш, при тези обстоятелства нищо не
можехме да направим.
На лицето му се разля широка усмивка.
- Важното е, че вие сте живи и здрави! А за загубата на „Ролс Ройса” не страдам. В
действителност го взех на доста ниска цена - беше си истински „обир”, както би казал твоят
приятел от Америка.
- И аз така подозирах.
Дарне замълча за миг.
- Заинтересува ме описанието ти на портрета на Жул Фошар - сигурна ли си, че е бил със
същия шлем?
- Напълно! А ти напредна ли с идентифицирането му?
- Доста. - Той пресуши чашата си. - Ако вече се отмори, да идем при Уибл.
- Кой е Уибл?
- Един елзасец, който живее в града. Шлемът е при него.
Дарне се надигна от стола и подаде ръка на Скай. Само след минути бяха в „Ягуара” на
антикваря и се носеха по тесния, виещ се път. Дарне спокойно взимаше завоите с висока
скорост, сякаш караше по магистрала.
- Разкажи ми повече за твоя приятел - настоя Скай, когато навлязоха в покрайнините на
стария град.
Дарне отби в една тясна уличка между „Ателие дьо Сезан” и катедралата „Сен Совьор”.
- Уибл е майстор занаятчия. Един от най-добрите които познавам. Прави копия на древни
оръжия и г ‘ продава. Работата му е толкова добра, че някои от най-авторитетните музеи и
взискателни колекционери на света не подозират, че част от антиките им всъщност са
произведени в малка съвременна работилница
- Фалшификати?
Дарне потръпна.
- Бива ли прекрасната ти уста да изрича такива грозни думи! Предпочитам да ги наричаме
висококачествени копия.
- Прощавай за въпроса, Шарл, но дали и твоите клиенти, музеи и колекционери, купуват от
тези чудесни копия?
- Аз рядко се изказвам категорично за автентичността на моите стоки. Това спокойно би
могло да ме прати в затвора за измама. Просто намеквам, че е възможно въпросният предмет
да има някакво минало, и оставям клиента сам да си вади заключенията. Както е казал
американският комик У. К. Фийлдс: „Не можеш да измамиш честния”. Ето че пристигнахме.
Той спря „Ягуара” до бордюра и поведе Скай към двуетажна каменна къща със средновековна
архитектура. Натисна звънеца и само след миг вратата им отвори нисък закръглен мъж на
шейсетина години, облечен със светлосива работническа престилка. Мъжът ги поздрави с
широка усмивка и ги покани вътре.
Уибл изглеждаше като сглобен от различни резервни части. Плешивата му глава беше твърде
голяма за раменете. Когато свали старомодните си очила, благите му очи изглеждаха
прекалено малки за лицето му. Краката му бяха къси и дебели. Устата и зъбите му обаче бяха
като извадени от модно списание, а
пръстите - дълги и тънки, като на пианист. Мъжът по някакъв странен начин напомни на Скай
за Къртичко 0т „Шумът на върбите» на Кенет Греъм.
Уибл хвърли стеснителен поглед към Скай и каза:
- Сега разбирам защо не се обаждаш, Шарл. Явно вниманието ти е насочено другаде.
- Всъщност, добри ми приятелю, мадмоазел Лабел пристигна преди малко. А времето
между пристигането й и срещата ни тук запълних с разкази за удивителния ти талант.
Уибл изсумтя, но изражението му показваше ясно, че комплиментът го е зарадвал.
- Благодаря ти, Шарл. Тъкмо запарвах чай от хибис-кус - рече той и ги поведе към
спретнатата кухничка.
Седнаха на дървената масичка и Уибл им наля чай, след което засипа Скай с въпроси за
работата й. Докато търпеливо отговаряше на въпросите му, тя имаше чувството, че Уибл си
подрежда информацията в малки чекмеджета в главата си.
- Шарл ми каза и за вашата работа, мосю Уибл.
Когато беше развълнун, Уибл накъсваше речта си
с късички „Аха”.
- Много добре. Аха! Ще ви покажа работилницата си.
Поведе ги по тясно стълбище към сутерена, ярко
осветен с флуоресцентни лампи. Озоваха се в ковашка работилница с огнище, наковалня,
длета, специални чукчета и клещи, които трябваше да служат за основната му задача: да кове
горещия метал. По стените висяха множество нагръдни брони, брони за крака, ръкавици и
други защитни средства. Набитото око на Дарне веднага се насочи към рафта с шлемове.