Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
постройки, скупчени далеч от брега.
- Имате ли идея какви са тези сгради? - попита Остин.
- Островът някога е бил собственост на британското правителство, което го използвало за
база за подводници през Втората световна и по време на Студената война. По-късно бил
продаден на частна корпорация. Все още разследваме въпроса. Предполага се,
че се ползва за научни изследвания на птици, но никой не знае със сигурност, защото достъпът
е забранен
- А това може би е патрулиращ катер, който се грижи за спазването на забраната - каза
Остин, като посочи една малка бяла линия.
- Добро предположение - съгласи се Мюлер. - Поръчах снимки от различни части на деня,
но лодката винаги е близо до острова, следвайки в общи линии един и същ маршрут.
Докато разглеждаше скалите и плитчините около острова, Остин забеляза тъмен овален
предмет близо до устието на залива. Видя го и на други снимки, но с различно
местоположение. Имаше размазани очертания, сякаш се намираше под водата. Подаде
снимките на Дзавала.
- Погледни и ми кажи дали виждаш нещо необичайно, Джо.
Като спец по подводни средства с дистанционно и човешко управление, Дзавала веднага
забеляза необичайния обект. Пръсна снимките по масата.
- Това е някакво подводно средство - потвърди той.
- Я да видя - рече Мюлер. - Проклет да съм! Толкова бях съсредоточен върху всичко над
водата, че не съм забелязал какво има под нея. Явно съм решил, че е някаква риба.
- Риба си е - съгласи се Дзавала, - само че с акумулатор и двигател. Предполагам, че е АПС.
- Автономно подводно средство?
Създадени първоначално за търговски и научни цели, АПС бяха последният писък на
подводните технологии. За разлика от СДУ, те можеха да работят сами по предварително
зададени инструкции.
- Това АПС може да има сонарни и акустични прибори и вероятно може да засече всичко и
всеки на и
под вода около острова. Може да изпраща и сигнали до монитори на сушата.
- Военноморският флот използва АПС вместо делфини за откриване на мини. Чувал съм, че
някои АПС могат да бъдат програмирани за атака - каза Мюлер.
Остин погледна отново снимките и каза:
- Май трябва бързо да вземем решение.
- Вижте, не ви казвам какво да бъде то. И знам, че се тревожите за приятелите си. Но тук
няма с какво да помогнете. Капитан Гутиерес ще продължи издирването и ще ви уведоми, ако
и когато намери нещо.
- Искате да проверим острова ли?
- Военноморският флот на Съединените щати не може да нахлуе там, но двама добре
обучени и решителни мъже могат.
Остин се обърна към Дзавала.
- Какво мислиш, Джо?
- Рисковано е. Докато преследваме призраци с кръвясали очи, Пол и Гамей могат да са на
милион други места.
Остин знаеше, че партньорът му има право, но инстинктите го тласкаха към острова.
- Помолихме хидроплана да ни изчака - каза той на Мюлер. - Ще се върнем на Азорите и ще
хванем самолет. При малко късмет утре може да разгледаме тайнствения остров.
- Надявах се да го кажете - усмихна се Мюлер.
След по-малко от половин час хидропланът се вдигна и набра височина. Направи кръгче над
изследователския кораб и крайцера, след което се насочи към Азорските острови, отвеждайки
Остин и Дзавала към неизвестността.
Дарне живееше в луксозно ремонтирана стара ферма със стени от червени тухли и хоросан и с
прекрасен изглед към старинния град Екс ан Прованс. Щом слезе на гарата, Скай му се обади и
когато таксито спря пред вилата, Дарне я чакаше на вратата. Размениха си обичайните
прегръдки и небрежни целувки по двете бузи, след което той я покани на просторна тераса
край басейн, ограден от слънчогледи. Настани я до масичка от мрамор и ковано желязо и наля
два коктейла от ликьор от касис и бяло вино.
- Нямаш представа колко се радвам да те видя, скъпа!
Чукнаха чаши и отпиха.
- Хубаво е тук, Шарл! - Скай затвори очи, за да се наслади на слънчевите лъчи, които галеха
лицето й, и вдиша дълбоко въздуха с аромат на лавандула и повей от далечното Средиземно
море.
- Беше доста лаконична, когато се обади. Вярвам, че посещението ви при Фошар е минало
добре.
Тя отвори очи.
- Доколкото можеше да се очаква.
- На мистър Остин хареса ли му да кара „Ролс Ройс”?
Скай се поколеба.
- И да, и не.
Дарне повдигна вежди.
- Преди да ти разкажа какво се случи, по-добре налей по още една чаша.
Дарне я послуша и следващите четирийсет и пет