Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
го пусна, бълнувайки често за червена смърт и черна вода. Неговите нерви също бяха опънати.
На няколко пъти се измъкваше от горещите й ръце и отиваше да погледне през прозореца. С
изключение на мушиците, пърхащи около светещата табела на мотела, всичко беше спокойно.
Но Остин не можеше да се отпусне. Семейтво Фошар имаше дълга ръка.
Събудиха ги ярките слънчеви лъчи. Навлякоха халатите, които Скай откри в гардероба, и си
поръчаха закуска в стаята. Остин беше изхвърлил костюмите в боклука. Помолиха
камериерката, която им донесе закуската, да иде да им купи дрехи. Подкрепена от чаша силно
кафе, Скай си върна обичайната жизненост, но замъкът Фошар продължаваше да не излиза от
ума й.
- Дали да съобщим в полицията? - попита тя.
- Фошар са богато и силно семейство - напомни й Остин.
- Това не значи, че са над закона.
- Съгласен съм. На коя част от историята ще повярват според теб? На „Кладенеца и
махалото” или на „Бъчвата с амонтилядо”? Ако вдигнем шум, най-много да ни обвинят, че сме
откраднали самолета на Емил.
- Схванах - отвърна тя намръщено. - Какво ще правим тогава?
- Ще се върнем в Париж. Ще съберем сили. Ще Из ровим всяка мръсотия за Фошар, която
можем. - Пое ле се прокашля. - Кой ще съобщи на приятеля ти Дарне, че „Ролс-Ройс”-ът му е на
дъното на рова?
- Аз ще му кажа. Не се притеснявай, бездруго мислеше да го сменя с „Бентли”. Просто ще го
обяви за откраднат. - На устните й цъфна обичайната й слънчева усмивка. - Пък и доколкото
познавам Шарл, най-вероятно наистина е бил откраднат.
По лицето й премина сянка.
- Вярваш ли на това, което каза горкият Кавендиш? Че Фошар са започнали Първата
световна война и носят поне частична отговорност за Втората?
Остин помисли над въпроса, дъвчейки кроасана си.
- Не знам. Сам човек не започва война. Надменността, глупостта и лошата преценка също
имат роля.
- Така е, но помисли си, Кърт. През 94 година Великите сили са били водени от някои от най-
неспособ-ните лидери в историята. Решението за конфликта е било в ръцете на шепа хора.
Никой не е бил особено интелигентен. Един цар или кайзер не се допитва до народа си дали
да започне война. Мислиш ли, че е невъзможно една малка, богата и решителна група от хора
като Фошар и други производители на оръжие да из-манипулират тези лидери, да се
възползват от проблемите им и да повлияят на решението им? А след това да се погрижат за
подходящо събитие като убийството на ерцхерцога, което да даде начало на войната?
- Със сигурност е възможно. При Втората световна война ситуацията е била различна, но със
същата избухлива смес, чакаща само една искра.
- Значи, смяташ, че в обвиненията му е има известна доза истина?
- След като се запознах с Фошар, mere etfilsтрябва Да призная, че ако някой е в състояние
да започне война, то това са те. Реакцията им, когато Кавендиш си отвори устата, беше
достатъчно красноречива.
Тя потрепери, като си спомни смъртта на англичанина.
- Кавендиш твърдеше, че Жул Фошар се е опитвал да спре войната - каза тя. - Знаем, че е
стигнал само до ледника Дормьор. Ако беше успял да премине Алпите, щеше да кацне в
Швейцария.
- Схващам накъде биеш. Неутрална страна, в която би могъл да разкрие пред света
заговора на семейството си. Да помислим... Фошар е бил богат и влиятелен човек, но му е
било нужно доказателство. Документи или тайни книжа.
- Разбира се! - възкликна Скай. - Сейфът, който е носел със себе си. Фошар не са искали
мръсната им тайна да излезе наяве.
- Все още не разбирам - каза Остин след кратък размисъл. - Да кажем, че успеем да извадим
тялото на Жул и да изровим уличаващите документи. Фошар ще се справят с лошата реклама.
Ще наемат пиар агенция, която да извърти историята. Могат да кажат, че документите са
подправени. И не съм сигурен, че някой ще се заинтригува особено, освен шепа историци.
- Защо тогава наводниха тунела, застреляха Рено и се опитаха да убият нас?
- Има и друга теория. Да предположим, че „Ланс” са на прага на голяма сделка: сливане,
нов продукт или следваща война - добави той с кисела усмивка. -Заглавията за опетненото им
минало може да осуетят плановете им.
- Звучи логично.
- Това, в което не намирам логика, е защо Жул е носел шлема със себе си.
- Ексцентрик като всеки Фошар.
- Мило предположение - отвърна Остин свъсено - Фошар са маниаци и убийци, но не
правят нищо без причина. Мисля, че не просто се опитват да скрият семейната история. Те