Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
отчаяно се опитват да си върнат шлема. Тази стара стоманена тенджера е много важна за тях.
Трябва да разберем защо.
- Може Шарл да е напреднал в изследването си. Ще му се обадя при първа възможност.
На вратата се почука. Появи се камериерката с пликове с покупки в ръка. Остин беше взел
портфейла си с малко пари в брой и кредитни карти. Даде й добър бакшиш, а после двама със
Скай облякоха новите си дрехи. Червената рокля прилягаше на стройната фигура на Скай като
шита по мярка. Остин се беше сдобил с черни панталони и бяла риза. Консервативно, но
непривличащо вниманието.
Човекът на рецепцията им повика кола под наем. „Пежо”-то, което пристигна, не беше „Ролс
Ройс”, но пътуването до Париж определено им помогна да се отърсят от спомените за
паяжините в катакомбите на Фошар. Остин натискаше здраво педала на газта. Колкото повече
се отдалечаваха от замъка, толкова по-добре се чувстваха.
Остин вече почти беше запял „Марсилезата”, когато в далечината видяха върха на Айфеловата
кула. Скоро навлязоха в Париж. Отбиха се в апартамента на Скай и тя се обади на търговеца
на антики, за да му каже, че отива при него в Прованс. Дарне се зарадва и каза, че имали
много неща за обсъждане. Скай прибра
малко багаж в един сак и Остин я остави на гарата. Тя го целуна по двете бузи и се качи на
влака.
Когато Остин се върна в хотела и поиска ключа си 0т рецепцията, служителят се усмихна
широко.
- А, мосю Остин. Много се радваме да ви видим отново. Един господин ви чака от известно
време - той погледна към лобито.
На удобното кожено кресло се беше изтегнал мъж, който привидно спеше. Беше покрил
лицето си с вестник „Льо Фигаро”. Остин се приближи, вдигна вестника и видя мургавото лице
на Джо Дзавала.
Остин го потупа по рамото.
- Охрана на хотела! - каза той с гласа на инспектор Клузо. - Елате с мен!
Дзавала премигна и отвори очи.
- Тъкмо навреме.
- Чувствата са взаимни, братле. Мислех, че си в Алпите и затопляш френско-американските
отношения.
Дзавала седна.
- Дениз искаше да ме запознае с родителите си. Това винаги е лош знак. Ти къде беше?
Опитах се да ти се обадя, но не отговаряше на мобилния.
Остин се отпусна на един стол.
- Имам добро обяснение за това. Телефонът ми се намира на дъното на ров с вода,
опасващ средновековен замък.
- Трябва да призная, че за пръв път чувам такова оправдание. Може ли да попитам как се е
озовал там?
- Дълга история. Кое е толкова спешно, че лагеру-ваш във фоайето на хотела ми?
Лицето на Дзавала изведнъж стана сериозно - нещо твърде нехарактерно за него.
- Руди ми се обади, понеже не успял да се свърже с теб.
Руди Гън беше заместникът на Пит.
- Станал е инцидент около Изгубения град - продължи Дзавала. - Пол и Гамей се спуснали с
„Алвин” но така и не излезли. На борда е имало и един пилот.
- По дяволите! Какво е станало?
- Никой не знае. Горе-долу по същото време, когато изгубили контакт с батискафа, корабът
им бил нападнат.
- Звучи абсурдно. Кой ще напада мирна научна експедиция?
- Е, това не знам. Снощи хванах бързия влак за Париж и се настаних тук, за да досаждам на
горкия администратор през петнайсет минути.
- Откога липсват?
- Няма връзка с тях вече над двайсет и четири часа.
- Предполагам, че Дърк и Руди са уведомени?
Дзавала кимна.
- Дърк иска да го държим в течение. Потърсил е помощ и от флота. Разговарях с Руди преди
половин час. Изпратил е изследователския кораб „Сърчър”, така че всеки момент може да
научим нещо ново.
- Какво е положението с аварийните запаси на „Алвин”?
Дзавала погледна часовника си.
- Остават им храна и въздух за около четирийсет и осем часа.
Остин изруга. Докато е хапвал кроасани със Скай, семейство Траут са имали отчаяна нужда от
помощ... ако изобщо са живи.
- Трябва да действаме бързо!
- На летище „Дьо Гол” ни чака самолет на НАМПД.
След няколко часа ще бъдем на Азорските острови, руди е организирал придвижването ни
оттам.
Остин го помоли да изчака и се качи в стаят си, за да смени новите си дрехи с обичайната си
униформа 0т дънки и пуловер. Метна няколко резервни чифта в сака и след минута отново
беше долу.
Когато стигнаха до летището, самолетът вече загряваше двигателите си на пистата, готов за
излитане. След като пристигнаха на Азорските острови, те се прехвърлиха на един хидроплан и