Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Сянката на планината
Сянката на планината - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на планината

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 383
Перейти на страницу:

стъпваше в заведения, където сервираха алкохол, но този път ги наруши — паркира мотора

си до моя и влезе заедно с мен.

Заварихме Дидие на неговата маса близо до малкия северен вход с лице към широките

арки на другите два входа и с гледка към оживения булевард.

— Лин! — провикна се той, щом приближихме. — Толкова ми беше самотно тук! А да

пиеш сам, си е като да правиш любов сам, не ти ли се струва?

— Без мен, Дидие.

— Ти си един неръкоположен свещеник, проповядващ отказ от удоволствията, приятелю

— разсмя се той.

Прегърна ме, ръкува се с Абдула и повика келнера.

— Бира! Две чаши! И сок от нар за иранския ни приятел! Без лед! Бързо!

— О, да, господине, ще се счупя да бързам. До инфаркт ще се докарам да ви обслужа! —

изръмжа Сладура и се затътри към бара.

Нареждах го в първата петица на сервитьорите, които познавах, а сред тях имаше много

добри. Сладура пласираше стоки на черно, които влизаха през единия вход на „При Леополд"

и излизаха през другия, без собствениците да се усетят; събираше комисионни от всичките

магазини по улицата; държеше двама-трима сводници и организираше залагания в тесен

кръг. И някак въртеше всичко това, захранван само от вечната си вкиснатост и песимизъм.

Дидие, Абдула и аз се наредихме един до друг с гръб към стената и с гледка към

широкия бар и оживената улица навън.

— Е, Абдула, как си? — попита Дидие. — Много време мина, откакто видях

страховитото ти прекрасно лице.

— Ал-хамду ли-лла — отвърна Абдула. Хвала на Бога. — При теб как върви?

— Не се оплаквам — въздъхна Дидие. — Никога. Това е едно от солидните ми качества, както казват англичаните. А ако се оплаквах, щях да съм майстор в изкуството на

оплакването, да знаеш.

— Значи… — Абдула се намръщи, — искаш да кажеш, че си добре?

— Да, приятелю мой — усмихна се Дидие. — Добре съм. Питиетата пристигнаха.

Сладура трясна бирите пред нас, но внимателно избърса влагата по чашата със сок на Абдула

и я постави заедно с щедър куп салфетки пред него. После заотстъпва заднишком, като при

всяка крачка леко му се кланяше, сякаш излизаше от гробница на светец.

Устните на Дидие се свиха ядосано. Той улови погледа ми, а аз така се разсмях, че чак

пръснах бирена пяна от чашата си.

— Лин, сериозно, тези хора са нетърпими! Седя тук всеки ден и всяка нощ година след

година. Цели реки съм изуринирал в тоалетните им и съм се подлагал не можеш да си

представиш на колко мизерна за един изискан французин храна — и всичко това за каузата

на едно предано и мисля, няма да е твърде нескромно да кажа, величествено декадентство. А

ме третират като турист! Абдула идва само веднъж годишно и си умират от любов по него.

Отвратително!

— През годините, откакто седиш тук, са опознали границите на твоята толерантност —

каза Абдула, вкусвайки от свежия сок. — Разликата е, че не знаят аз как бих реагирал.

— Ако престанеш да идваш тук, Дидие, ще им липсваш повече от всекиго другиго в

заведението — казах.

Дидие се усмихна, поомекнал, и посегна за чашата си.

— Е, да, Лин, прав си. Неведнъж са ми казвали, че съм незабравим образ. Да вдигнем

тост! За онези, които ще плачат, когато вече ни няма!

— Дано да се смеят! — казах и чукнах чашата си в неговата. Докато преглъщах бирата, един уличен мошеник на име Салех се пльосна на стола насреща ми, закачи чашата на

Абдула и разля малко сок по масата.

— Тия чужденци са пълни идиоти! — възкликна той.

— Стани — каза Абдула.

— Какво?

— Стани или ще ти счупя ръцете.

Салех погледна Дидие и мен. Дидие го подкани с пръсти да стане. Салех погледна пак

Абдула и бавно се изправи.

— Ти кой си? — попита Абдула.

— Салех, шефе — отвърна нервно Салех. — Салех се казвам.

— Мюсюлманин ли си?

— Да, шефе.

— Така ли един мюсюлманин поздравява хората?

— Какво?

— Ако пак кажеш „какво", ще ти счупя ръцете.

— Извинявай, шефе. Салам алейкум. Салех се казвам.

— Ва алейкум салам — отвърна Абдула. — По каква работа си тук?

— Аз… аз… ама…

Пак му беше на устата да каже „какво" и се надявах да се удържи.

— Кажи му, Салех — подканих го.

— Добре де, такова… Значи, имам тука един фотоапарат… — Той сложи скъп

фотоапарат на масата.

— Не разбирам — намръщи се Абдула. — Седнали сме да се освежим, какво общо има

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)