Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
един сандвич.
— Готови ли сме за съобщението?
— О, да! Навин рече… Чакай да ти го предам точно. „Кажи на Линбаба, ако го видиш, че
нямам нищо ново за онзи мъж с костюма."
— Това ли било?
— Да, баба. Нали е важно?
— От критична важност! Я дай да те питам аз нещо, Били.
— Да, баба?
— Ако не бях купил медальона ти, щеше ли да ми предадеш съобщението?
— Че как, баба! — ухили се той. — Ама не срещу два сандвича. Пакетите със
сандвичите дойдоха. Били Бхасу тури ръка върху тях.
— Значи… значи сега… да си ходя?
— Да, тръгвай.
Щом излезе от ресторанта, пак погледнах снимките на усмихнатата млада двойка.
Затворих медальона и го пуснах в джоба на ризата си.
През следващите четири часа обиколих останалите шест пункта в моя район, прекарвайки средно по около четирийсет минути във всеки.
Денят мина както обикновено. Купих един паспорт, три накита, седемстотин и петдесет
щатски долара, най-различни други валути и един хубав часовник.
Тази последна покупка от последната сделка за деня в последния бар ме въвлече в
шумния спор между двама от уличните далавераджии.
Мъжът, който донесе часовника, Дипак, бързо определи цената му, която бе много по-
ниска от действителната му стойност, но много повече, отколкото би могъл да очаква от
професионалните изкупвани в квартал „Форт".
Докато още бяхме в заведението, един друг мъж на име Ищияк влезе в бара и се развика, че и на него му се полагал дял от парите. Стратегията му беше елементарна — да направи
скандал, за да принуди Дипак да отстъпи, преди да се е измъкнал на оживената улица.
При други обстоятелства щях да прибера парите си обратно, да изгоня и двамата от бара
и да забравя за тях. Дълготрайните отношения със собственика за мен бяха по-важни от
която и да е сделка.
Но вече бях долепих часовника до ухото си и бях чул успокояващото тиктакане на
механичното му сърце — готово да бие, докато се развие пружината като благодарност към
верността на своя собственик, старал се да го навие. А и толкова го харесвах.
Потиснах инстинктите си и се опитах да успокоя Ищияк. Моята слабост разпали
нахалството му и той се разкрещя още повече. Клиентите по другите маси се заобръщаха да
ни гледат, а заведението никак не беше голямо.
Заговорих бързо, извадих пари от джоба си и ги дадох на Ищияк, за да се махне. Той
сграби банкнотите, изръмжа нещо на Дипак и излезе. Дипак сви извинително рамене и се
измъкна след него на улицата.
Надянах на китката си металната верижка на часовника и щракнах закопчалката. Беше
ми точно по мярка. После се огледах наоколо и улових втренчените погледи на собственика и
сервитьорите. Ясно беше какво казват: бях загубил достойнството си. Мъже с моето
положение не успокояват улични натрапници като Ищияк.
Пак погледнах часовника. Алчността ме бе вкарала в слабост. „Алчността е човешкият
криптонит" — бе казала веднъж Карла, докато прибираше в джоба си цялата ни съвместна
печалба от една сделка.
Имах спешна нужда от физическо натоварване, затова се засилих с мотора през уличния
трафик към боксьорската зала на мафията на кея в „Балард" [41].
Управителят на залата Хюсеин, гангстер ветеран, бе загубил едната си ръка от мачете
при схватка с друга банда. Издълженото му белязано лице преминаваше в библейска брада, полегнала върху чудовищно издутите му гърди. Беше храбър, добър, забавен, корав и можеше
да излезе насреща на всеки млад гангстер, който тренираше в залата. Всеки път, щом
погледнех в засмените му, но опасни очи, се питах какви ли са били някога с Кадербай —
двама млади бойци, създали банда, която впоследствие се превърна в мафиотска компания.
„Нека моят враг види тигъра, преди да умре" — казвали те навремето.
Без съмнение Хюсеин и Кадербай много пъти са пускали тигъра, докато са кръстосвали
улиците млади и безстрашни преди толкова много години. И нещо от тази заплаха все още
витаеше в ивичестите му очи с цвят на изпечена глина.
— Ва, ва, Линбаба! — възкликна той, когато влязох. — Салам алейкум!
— Ва Алейкум Салам, Хюсеин с едната.
Тъй като в онези първи години и друг Хюсеин се бе присъединил към Кадербай и имаше
място в Съвета, понякога ги знаеха като „Хюсеин с едната" и „Хюсеин с двете" — по броя на