Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
Но веднага си спомни снощната вечер. И потрепери вътрешно. Льошка е прав, тя е храбра само докато е светло. Такава е тя, Настя Каменская. И уж не се страхува много от тъмнината, но именно когато е тъмно, лесно изпада в паника, започва да вижда неща и да чува звуци, които не съществуват. Именно в тъмното в главата й нахълтват чудовищни, навяващи ужас мисли. В мрака тя губи способността си да разсъждава хладнокръвно и последователно. Това се появи през последните години, по-рано нямаше такива проблеми.
Но какво ще стане, ако все пак не приеме идеята на Льошка? Тогава ще трябва той да промени целия си работен график, за да идва всяка вечер. И тя постоянно ще се чувства виновна пред него.
— Добре — въздъхна Настя. — Опитай да говориш с него. Нямам нищо против.
За нейно учудване, филологът също не беше против. Той доизглади панталона си, преоблече се, навлече изсъхналото яке, горещо благодари за помощта и обеща да дойде на другия ден към шест часа вечерта.
— Е, какво, приятелю Олег? Можем ли да смятаме, че сме победили? — Игор Василевич Чуйков радостно потърка ръце и разля скъпия коняк в две тумбести чаши с ниски столчета.
Олег Ахалая, заместникът на Чуйков, не беше толкова сигурен в успеха. Те още не бяха получили парите, но редакцията на вестничето, което нагло ги бе наклеветило, днес изрази готовност да сключи мирно споразумение и да изплати исканата сума в размер на седемстотин хиляди долара. В рубли, разбира се, ала това не променяше нещата. Друг бе въпросът, че устно можеш да се съгласиш с какво ли не, но обикновено се налага дълго да чакаш обещаното. Чуйков обаче се бе застраховал, за разговор със собственика на вестника бе взел със себе си не само своя заместник Ахалая, но и Руслан Багаев. Багаев не беше пряк „чадър“ на Чуйков, но беше свързан с Дронов, а тъкмо Дронов беше покровител на фирма „Практис Плюс“. Собственикът на вестника също беше довел „свой“ авторитет, някой си Гамзат. Срещнаха се в ресторант. Докато Чуйков, Ахалая и вестникарят пийваха минерална вода и кафенце, Руслан и Гамзат си говореха нещо полугласно в другия край на залата, на отделна маса.
После дислокацията се промени. Гамзат приседна на масата до собственика на вестника, а Чуйков и Олег се отдалечиха и седнаха с Руслан.
— Той ще плати — процеди бавно Руслан. — Няма къде да върви. Иска десет дни срок. Съгласен ли си?
Игор Василевич въпросително погледна Олег. И да си твърде сговорчив не е добре.
— Десет дни са много — също тъй бавно отговори Олег, като нарочно засилваше кавказкия акцент, какъвто той, коренякът московчанин, никога не бе имал. — Осем дни.
След като преговаряха още половин час, страните най-сетне пристъпиха към обяда, като се събраха на една маса. Ако парите не бъдат изплатени навреме, в работата ще се включат Багаев и Гамзат. Гамзат става гарант, че парите ще бъдат платени. Багаев пък гарантира, че ако това не стане доброволно, той ще употреби аргументи от специален характер. Но да се надяваме, че до това няма да се стигне.
Чуйков се върна в офиса окрилен. Гледай ти, всичко стана така, както го предвиждаше онази майка. Трябва да й благодари, да й направи някакъв подарък или да й даде дял от печалбата. Макар че тя не бе казала и дума за дял, когато бе предложила на фирмата на Чуйков своя странен план. Дори не беше си оставила телефонния номер. Знаеше само името й: Ксения. Как да я търси?
— Ако й трябваме, тя сама ще ни намери — с ледено спокойствие отговори Ахалая и отпи малка глътка от коняка. — Но трябва да й благодарим, тук си прав. Неблагодарността не е хубаво нещо, Бог не прощава такива неща.
— Все пак е странно, че тя не се обажда — поклати глава Чуйков. — Не й ли трябват пари?
— Може и да не й трябват.
— Тогава защо е измислила всичко това?
— Искала е да разори вестника. Или просто да им направи мръсно. Може главният редактор или собственикът му да й е бил любовник и да я е зарязал. Или да я е измамил нещо. Жените, Игорьок, не са толкова користолюбиви, колкото сме ние, мъжете. Но пък са ужасно отмъстителни. Запомни това. И ако тя са появи, бъди с нея изключително любезен, да не би, пази боже, да я обидиш с нещо. Ако такава като Ксения поиска да ти отмъщава, няма живот за теб.
Глава 10.
Холдингът „Планета“ честваше своята десетгодишнина с известен шик, като за целта бе наел една от залите в „Славянская-Радисън“. Освен служителите, бяха поканени и почетни гости, и така наречените „приятели на фирмата“ — хора, оказали на „Планета“ едни или други ценни услуги. Разбира се, сред поканените беше и Валерий Ритер — като човек, давал на фирмата полезни и умни консултации по организацията на мениджмънта. Както изискват правилата на добрия тон. Ритер беше поканен заедно със съпругата си, но той отиде сам. Набит като мечок, с грозновато умно лице и с идеално ушит смокинг, той преминаваше от една група гости към друга, постоянно разговаряше с някого, но изразът на угриженост, забелязан от присъстващите в началото на вечерта, постепенно се смени отначало с раздразнен, а после и с разтревожен. Той непрекъснато излизаше от залата, където бе доста шумно, вадеше от джоба си мобилен телефон и се обаждаше някъде. И след всеки телефонен разговор ставаше по-ядосан и разтревожен.