Законът за трите отрицания

— Аз съм куца! — възмути се Настя. — Имай малко милост.

— Имам. Не мога да ти поверя лука, ще го загориш. Значи трябва да отидеш ти. Няма друг вариант.

— Ама на втория етаж!… Днес вече се качвах веднъж.

— Но трябва да го правиш по два пъти — невъзмутимо отговори Алексей. — И изобщо, време е да добавиш и трето изкачване. Недостатъчно тренираш крака. Хайде тръгвай, не мързелувай.

— Ти не ми оставяш избор — огорчено констатира тя. — А свободата ми?

— Напротив, Асенка, предоставям ти пълна свобода да избираш. Ето виж. Може да се качиш горе, защото аз ти казвам. В смисъл — нареждам ти, а ти не смееш да не се подчиниш. Може да отидеш, защото не искаш да спориш с мен и да стигнем до скандал. Може да отидеш, защото признаваш, че аз винаги ти давам правилни съвети и щом ти казвам, че трябва да отидеш, значи наистина трябва. Просто защото аз съм по-умен и по-опитен. И най-сетне, може да отидеш, защото знаеш, че кракът ти се нуждае от постоянни тренировки, и колкото повече го натоварваш, толкова по-бързо той ще оздравее. Имаш избор от четири варианта, а ти ми разправяш — нямала си свобода! Ето ти я свободата, избирай на воля.

— Искаш да кажеш, че ако човек не може да избере действието, винаги може да избере мотивацията?

— Надскочила си възрастта си — възхити се Чистяков. — Ненапразно съм те възпитавал толкова години. Ето на, между другото, аз съм истински професор, защото имам ученичка като теб. Това е ценното.

Настя послушно се потътри към стълбата, като си повтаряше наум чутото току-що. Да, случва се да не можеш да избираш какво да направиш, защото имаш само един вариант. Той ти е неприятен, не го искаш, но нямаш избор. Тогава какво остава? Да избереш мотивация, заради която да го направиш. Никога няма да се окажеш притиснат до стената, защото винаги ти остава възможността за избор — ако не на самото действие, поне на мотивите за това действие. И винаги си готов да избереш именно този мотив, който ще направи едно неприятно и трудно действие ако не леко, то поне приемливо. Ами ако доведем ситуацията до абсурд? Например един човек е осъден на смърт. Той вече не може нищо да избира в живота си, защото други хора са взели решението вместо него: трябва да умре. И не може да избяга, в затвора стените са дебели и се пазят добре. Не може и да оцелее. Тогава какво?

Остава му свободата да избира причината, поради която трябва да умре. Защото така е решила гадната държава в лицето на гадовете съдии. Или защото така се е разпоредила съдбата. Или защото е извършил отвратително и жестоко престъпление и сега трябва да си плати за него, това е справедливо. Или защото е направил на този свят всичко, което е искал, и бездруго няма за какво да живее. Или защото вече е видял и научил всичко, което му е било интересно на земята, и сега иска да вили и научи как е „там“?

Богат избор. И човекът може да избере онази мотивация, с която ще му бъде по-лесно да си тръгне.

Не съществува стена, до която могат да те притиснат. Защото винаги имаш избор.