Ветровете на Салем [bg]

Вал коленичи.

— Много съжаляваме, Фреди. Один произнесе заклинания и ни заплаши.

— Да, приятелите ти вече ми разказаха — каза Фреди.

— Отдръпни се, синко. Това не е твоя битка, а моя — каза Норман. — Той унищожи моста, за да отслаби силите на другите богове. Ванир бяха станали твърде могъщи, затова реши да ни спре и да накаже синовете си, които бяха започнали да се бунтуват все по-често и ставаха все по-трудни за контролиране. Той със сигурност не дискриминира никого. Нищо лично, нали Один?

Один се усмихна самодоволно.

— Опитвам се да бъда справедлив.

— Но това не е цялата история, нали приятелю? — каза Норман. — Всичко е между мен и теб.

— Предполагам, че е така, Норд.

Фред погледна първо към Один, а след това и към баща си.

— Какво става тук? Ти съвсем ме обърка, татко.

— Стара злоба. Много приятна история — каза Норман. — Один не загуби окото си заради ръката на Фриг, нито го е жертвал, за да получи мъдрост. Както забелязваш, той изобщо не притежава такава. Това е лична история.

Преди много време, когато се раждаше Вселената, Норд, богът на морето, беше на риболов край бреговете на Асгард. Там, на плажа, той видя една богиня, по-красива и от слънцето, която беше заспала на пясъка, скрита под сянката на една скала — Джоана или Скади, богинята на земята, богинята майка. Скоро Норд се влюби в нея и знаеше, че това ще бъде неговата съпруга завинаги.

Но имаше още един бог, който я искаше за себе си и това беше върховният бог на Асгард, самият Один. Когато научи, че има съперник, предизвика Норд на дуел. Тъй като бяха безсмъртни, този, който успееше да рани другия, щеше да бъде обявен за победител. Беше честна битка и Один загуби окото си от Норд, който спечели и битката, и ръката на богинята.

Норман пристъпи напред и извади черната си рибарска мрежа.

— Съжалявам, че аз спечелих ръката й, стари приятелю, но наистина — да разрушиш моста? Да разбиеш семейството ми? Всичко ще спре тук и сега!

— Твърде късно е, дъщеря ти е мъртва. — Той погали меча си и се усмихна. — Нейната сестра и моите извънбрачни синове също скоро ще я последват заедно с глупавата ти жена, а ти и своеволният ти син ще изгниете в Бездната.

— Вал! — заповяда Норман.

Вал вдигна едно огледало и го настрои да отразява светлината, насочвайки я към чувствителното око на Один. Богът се изви и се наведе. Изкрещя и падна на земята.

— Мисля, че това е наше — каза Норман, подаде тризъбеца на Фреди и зави приятеля си в мрежата.