Ветровете на Салем [bg]

— Името на сестра ми е Фрея Бошан.

Момичетата зяпнаха и Ингрид също зяпна, слагайки ръка на устата си.

— Какво има? Нещо лошо ли казах?

— О, не, все още нищо лошо не се е случило на сестра Бошан, мисис Оувърбрук — каза Абигейл и се изчерви.

— Все още не, какво по дяволите се опитваш да ми кажеш?

Мърси се наклони към едната страна на каретата.

— Защото сега Фрея е малка богата вдовица! — засмя се тя. — Тя дори не го знае, защото… ами, как да кажа, говори се, че излизала с мистър Брустър. — Тя повдигна вежди. — Старият й съпруг толкова се впечатлил от това, че умрял на място.

Ингрид поклати учудено глава. Беше объркващо, но обнадеждаващо. Момичетата й го обясниха ясно, макар и малко забързано. Те разсеяно гледаха наоколо и впериха поглед в пътя, сякаш очакваха появата и на други селяни да влязат в селото. Някои от момичетата се скитаха в странно състояние и не слушаха разговора на Абигейл и Мърси, но когато ги видяха, им кимнаха малко със страх. Ясно беше, че Абигейл и Мърси бяха техните лидери.

От двете Ингрид разбра, че Фрея се е появила преди година в селото, без да помни името си и от къде е. Беше наета на работа при мистър Пътнам, където също работеше и Мърси, и мистър Пътнам беше уредил брака й с богатия вдовец мистър Брукс. Малко след като Фрея беше избягала, мистър Пътнам бе съобщил на младоженеца за изчезването й и мистър Брукс починал от шок.

Ингрид продължи да оказва натиск върху момичетата.

— Къде са вещите на сестра ми? — попита тя.

Но в този момент се появи група мъже, видимо развълнувани, отправиха се към дома на преподобния и момичетата смотолевиха нещо. Ингрид разпозна преподобния Париш, който кимна с глава на момичетата. Не видя мистър Пътнам сред групата. Мъжете, най-вероятно съдии, изглеждаха самоуверени, но и загрижени. Те погледнаха подозрително към Ингрид и Трой, но не и изненадано и повикаха момичетата.