Ветровете на Салем [bg]

— Но как?

— Ще ти обясним по-късно — каза Фрея, усмихвайки се с тъга. Фреди ги хвана през кръста и ги прегърна. Не искаше да казва на Ингрид какво се беше случило с родителите им. И точно сега не искаше да й обяснява колко голяма беше тяхната загуба.

— Дали по погрешка се озовах в долния свят или е това, което си мисля?

— Здравей Фрея — каза Трой.

Фрея погледна към Ингрид и Трой с любопитна усмивка, но Ингрид поклати глава отрицателно.

— Не, всичко е наред. С Трой сме само приятели — твърдо отвърна тя. Сложи ръце на раменете на сестра си и продължи: — Толкова се радвам, че си у дома.

— Тук съм заради теб — усмихна се Фрея.

— А Килиан?

— Не зная — каза Фрея и усмивката й избледня. — Беше с мен в Салем заедно с Бран и… мисля, че всичко е наред.

Спомни си съня за първия път, когато се беше запознала и с двамата. Тримата заедно бяха направили една малка магия онази вечер.

— Мисля, че скоро ще ги видя.

И определено не си казаха сбогом.

— Идваш ли, Ингрид?

— Не още — отговори тя.

Ингрид се отправи към модерната къща на хълма. Мат беше задрямал, облечен в леглото и тя се плъзна до него.

— Как влезе? — попита той сънено.

— Магия — прошепна тя. Силите й се бяха върнали напълно и тя усещаше жизнеността на тялото си. Сетивата й бяха изострени и нащрек, но не само магията я караше да се чувства по този начин.

— Е, всичко наред ли е? — попита Мат.

— Да, така мисля. Доколкото изобщо може да е.

Нямаше нужда Фрея да й казва. Още когато видя лицата им, знаеше, че се е случило нещо ужасно, което засяга Норман и Джоана. В скръбта си усети, че би могла да има утеха само в прегръдките на човека, когото обичаше.

— Когато тръгна с него, част от мен мислеше, че повече няма да се върнеш при мен.

— Мат, тук съм — нежно отвърна тя.

Той се пресегна към нея и отмахна косата от лицето й. Нямаше какво повече да каже. Мат знаеше какво иска той и какво иска тя… както и какво искат двамата. А сега бяха заедно, сами в неговото легло. Тя се взираше в него, чудейки се дали щеше да я целуне. Какво чакаше? Сърцето й биеше силно или просто така й се струваше?

Беше се уморила да бъде срамежлива, така че се наведе към него и го целуна, като обгърна тялото му с ръце, а полата й се вдигна нагоре. Целувките им ставаха все по-дълбоки и чувствени. Мат се бореше с ципа на полата, омотана между тях. Накрая се предаде, вдигна я нагоре и я събра около кръста й. В същото време тя се опитваше да се справи с колана му.

Мат свали блузата и сутиена й, започна да я целува по цялото тяло и тя простена. Обикновено стигаха само дотук, защото толкова й стигаше смелост. Но този път затвори очи и продължи по-надолу. Той се освободи от дънките и насочи ръката й.

Тя трепереше от желание. Искаше го толкова много… Искаше той да е вътре в нея… сега.

Мат простена и Ингрид чуваше до ухото си тежкото му дишане. Той я удържаше над тялото си и едва успя да прошепне:

— Сигурна ли си?