Ветровете на Салем [bg]

— Один? — прошепна Фреди. — Наистина ли си ти?

Один. Най-могъщият бог. Главата на Белия съвет. Не Локи, когото Фреди беше очаквал, а бащата на Локи.

Двата гарвана на Один бяха кацнали на раменете му — Мисъл и Памет. Висок, красив и харизматичен Один притежаваше същите зелени очи като момчетата си, известни в Мидгард като Бран и Килиан Гарднър. Косата му някога беше златна и огнена, а сега беше побеляла, толкова бяла, колкото и шапката, която носеше. В краката му се увъртаха любимите му вълци — Гери и Фреки, или Алчност и Свирепост. Високият му осем фута кон Слейпнир беше единственият, който липсваше и Фреди се чудеше дали го чака някъде в бездната. Видя, че непобедимият му меч, Гунгнир, висеше на кръста му и ръката, която стоеше върху дръжката му, носеше пръстена, изработен от костите на древен дракон, който позволяваше на притежателя му да пътува през пространството и времето.

Фрея беше казала на Фреди, че Локи е откраднал пръстена на Один и че тя го е строшила с ръцете си — но, ето го сега, цял и невредим. Никой не можеше да разруши пръстена на Один.

Какво правеше Один тук долу в мрака на бездната? Дали чакаше… него? Но защо?

— Съжаляваме, Фреди! — проплака Ниф.

— Той ни заплаши! — каза Келда и тръгна към него.

Свен и Ирдик свиха рамене.

Ниф се овеси на ръкава му.

— Той каза, че ще ни прати направо при Хелда, ако не правим това, което ни казва. Накара ни да откраднем тризъбеца ти и да го дадем на Килиан, за да може отпечатъците му да останат върху него на „Дракон“. Той стои зад всичко! И освен това ни каза да те доведем тук. Ние не искахме, но ни е страх!

— Твърде млади сме, за да умрем! — каза Келда.

— Съжаляваме, приятел! — измърмори Свен, докато Ирдик гледаше мрачно.

Фреди се обърна към Один.

— За какво говорят те? Защо си тук? Защо трябваше да дойда тук?

— Добре дошъл, приятелю! — усмихна се Один, показвайки белите си зъби. Обратно там, където принадлежиш — каза той и размаха пръст. — Лошо момче! Нали не мислеше, че можеш да избягаш от баща си?

— Всъщност… — каза Фреди и хукна към една стъклена врата, където не беше ходил. Той се спъна и Один се разсмя гръмогласно, като отметна глава назад, а гарваните отлетяха от раменете му и закръжиха в празното пространство.

Один вдигна ръката с пръстена.

— Не се опитвай! Този път няма да избягаш. Забеляза, че си върнах това, нали? Наистина ли ти и семейството ти мислехте, че Локи стои зад всичко това? Предполагам, че съм наясно как би могъл да си помислиш такова нещо, тъй като той освободи Рагнарок и отрови Дървото на живота. Но неговите сили са много по-малки, отколкото си мислиш, за да блокира порталите и да отнеме малката ти сестричка от теб. О, не! Той е просто един бог, при това многознайко. Горкото дете! — и той поклати глава. — Щом си разбъркал нещата, трябва да ги оправиш! Наслаждавай се на спорта и не забравяй да внимаваш. — Добра забележка, като се има предвид, че той никога няма да си върне Фрея. Обичаше я, заблудения глупак, което го направи безполезен за известно време.