![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Вместо отговор тя се отпусна надолу върху него, поемайки го бавно вътре в себе си, задъхана от болката, докато той проникваше в нея бавно, много бавно, веднъж и после още веднъж. Тя плачеше от болка и удоволствие — ръцете й бяха на раменете му, а неговите обгръщаха гърба й. Внезапна атака и после оттегляне, само за да влезе след това отново плавно в нея. Този път тя изстена.
— О!
— Наранявам ли те?
Тя поклати глава и обви краката си по-плътно около тялото му. Мислеше си, че беше искала това… точно това, нуждаеше се точно от това. Той я любеше в началото нежно, а след това по-дълбоко и по-бързо, а тя искаше още по-ненаситно. Мат я придърпа надолу към тялото си и тя отново се задвижи, а после… избухна като звезда. Ингрид цялата се беше превърнала в едно огромно чувство, което дойде като една надигаща се вълна, разбиваща се в брега. Всичко беше ярка светлина и удоволствие, докато Мат стенеше и викаше името й, свършвайки в нея…
И двамата трепереха и все още не можеха да се успокоят.
Защо беше чакала толкова дълго, за да го направи?
Вероятно, защото беше чакала него…
Легнаха на леглото, задъхани, хлъзгави и изтръпнали, гърчещи се като риби на сухо. Ингрид сложи глава на гърдите му. Мат въздъхна и измърка от удоволствие в ухото й.
— Ммм! Радвам се, че се върна. Никога повече не ме напускай, Ингрид! — каза той, докато се унасяха в сън.
На следващата сутрин тя се събуди от целувките и докосването му и скоро бяха отново там, откъдето започнаха. И втория път беше още по-хубаво. След това се отправиха към кухнята, за да се подкрепят със закуска. Имаше един пакет замразени палачинки и хайвер в хладилника. Мат не си спомняше кога ги е купил. Чудо или магия? Нямаше значение. Те закусиха все още голи и не можеха да спрат да се докосват. Той я погали по слабата, но едновременно с това силна ръка.
Ингрид отпусна глава на рамото му.
Удоволствието си струваше болката.
Глава 55
Оставени назад
В малката си кола Фрея пееше заедно с Дан Ауербах „Прибирам се у дома“, докато караше нагоре по ветровития хълм. Както се пееше в песента, тя също беше прекарала далеч от дома твърде много време. Беше прекрасно да прекара последния месец в Норт Хемптън.
Беше си вкъщи.
Чувстваше се комфортно сред познатите неща. Но радостта й не беше пълна. Повтаряше думите от песента и гледаше през прозореца, опитвайки се да убеди себе си, че е взела правилното решение.
Този район в покрайнините на Норт Хемптън беше хълмист, обрасъл с гори, през чиито пролуки можеше да се види океана и Остров Гарднър и това беше страхотно, мислеше си тя.
Фрея паркира колата встрани на пътя и грабна цветя и бутилката с вода от предната седалка. Застана пред тежката обкована врата и изправи раменете си. Използва времето, за да се поразходи из сенчестите алеи. Топъл и влажен морски бриз галеше бузите й. Тревата беше свежа и зелена, кипарисите проскърцваха, а дъбовете шепнеха. Тишина!
Не беше сигурна какво е станало с Нейт Брукс и Джеймс Брустър, но имената им не присъстваха в списъка на обесените по времето на лова на вещици в Салем. А и чувстваше, че могат да се срещнат скоро.
Но днес не мислеше за момчетата. Видя, че има и други посетители, които се разхождаха по виещите се пътеки или стояха до гробовете на любимите си хора. Някои от могилите датираха от 1800-ната година. Имаше ангели и херувими за децата, украсени кръстове, мавзолеи и обикновени паметници, изработени от розов, сив и бял мрамор. Гробището се намираше точно на върха на хълма с гледка към морето и от един от далечните му краища можеше да се види къщата на Джоана на брега в далечината. Беше под сянката на три вечнозелени дървета, където едно до друго бяха погребани телата им. Бяха открити в морето. И двамата се бяха удавили. Сложиха ги в един ковчег, с преплетени ръце.
Фрея махна увехналите цветя от вазите пред плочата, напълни ги с прясна вода и сложи свежите цветя в тях. Жълти рози, което означаваше, че й липсват. Тя коленичи на тревата пред гроба. Децата на Бошан избраха най-семплия вариант за надпис на паметника. Фрея знаеше, че Джоана не обича натруфени изречения, затова изпусна всички прилагателни. "Как човек може да се побере в едно просто изречение?" — беше попитала един път майка й. Под името на ДЖОАНА БОШАН беше гравирано „Богиня на Земята“, а под името на НОРМАН БОШАН — „Бог на Морето“.
Фрея притисна ръцете си върху тревата пред гроба на родителите си. Знаеше, че са доволни, защото бяха заедно в Подземния свят. Обещаха да ги посещават в сънищата им, но досега не ги беше виждала. Чудеше се дали изобщо някога ще може. Дори спомените й от долния свят бяха започнали да избледняват.