Зодия убиец [bg]

— Може да влезете и да разговаряте с него, след като му свърши срещата — каза тя. — При едно условие.

— Какво е то?

— Да ми кажете какво точно става.

Тя го въведе в къщата и го поведе към помещенията в дъното. При други обстоятелства Фин би се полюбувал на стаите, които подминаха. В момента обаче интериорът не го вълнуваше.

— Онзи ден тук идва един детектив, за да говори с баща ми — каза младата жена. — Попита ме дали съм чувала за Елизабет Конър. Аз потърсих името й в интернет и разбрах какво й се е случило. Много съжалявам. — Момичето не погледна Фин, докато вървяха. Погледът й беше насочен право напред. — Между другото, аз съм Брук. — Тя не си направи труда да му подаде ръка.

— Аз съм Фин.

— Морис каза, че името ви е Скот.

— Никой не ме нарича Скот.

— Както и да е. Чух баща ми да говори с шефа на щаба. Каза му, че трябва да отиде в града и пак да говори с полицията. Споменаха името на майка ви.

— Чухте ли защо?

Тя поклати глава.

— А вие знаете ли защо?

Стигнаха кухнята. Беше огромна, с гранитни плотове и безкрайно дълга маса за рязане на месо. Шкафовете бяха със стъклени плъзгащи се врати и с рафтове от тиково дърво.

— По-добре питайте баща си — отговори Фин.

— Баща ми не ми казва много неща.

— Може би иска да ви предпази, защото ви е баща.

— Не желая да ме предпазват, искам да знам какво се случва. — Тя надникна на задната веранда. — Изборите бяха трудни — каза тихо. — Не мога да позная баща си. Той… ме плаши.

— Съжалявам. — Фин не знаеше какво друго да каже. Вече започна да си мисли, че идването му тук не беше добра идея.

— Какво общо има той с убийството на майка ви? Да не би да я е убил? — попита тя.

— Не знам. Затова съм дошъл тук.

Тя кимна.

— Какво ще направите, ако се окаже, че той го е сторил? Може да е много опасен. Ще се опитате да го вкарате в затвора ли?

Фин понечи да отговори, но се спря, когато видя вратата на кухнята да се отваря. Веднага разпозна високия и внушителен Джеймс Бюканън от репортажите по телевизията, които беше гледал. Зад него застана привлекателна възрастна жена, която стискаше полата си с ръце.

— Кой е този, Брук? — попита Бюканън. Тонът му беше учтив, но същевременно остър и заплашителен. — Наближава време за вечеря.

— Това е Скот — отвърна тя.

— Фин — представи се адвокатът.

— Точно така, Фин. Никой не го нарича Скот. Каза, че трябва да разговаря с теб.

— Така ли? — Думите бяха произнесени така, сякаш нямаше нищо по-нормално от това непознати да идват, когато си поискат, за да разговарят със сенатора. — И за какво желае да говори с мен?

— Аз съм синът на Елизабет Конър — намеси се Фин.