Зодия убиец [bg]

— Коя истина? — попита Бюканън. Той бавно отиде до мивката, като премина на трийсетина сантиметри от Фин. Извади от шкафа чаша и си наля минерална вода. — Какво мислите, че сте открили, господин Фин?

— Вие сте я убили.

Сенаторът поклати глава.

— Имате грешка. Не съм убивал никого. Какво ви накара да си го помислите? Да не би да сте говорили с детектив Лонг? Той има всякакви странни идеи.

Бюканън беше спокоен. Толкова спокоен, че още повече подклаждаше гнева на Фин.

— Не — отвърна адвокатът. — Говорих с Иймън Макдугъл.

Бюканън, който тъкмо отпиваше от водата, преглътна тежко. Фин забеляза, че фасадата започва да се пропуква. Усещането беше приятно.

— Той е мой клиент. — Възнамеряваше да се наслади докрай на ситуацията.

Бюканън премълча. Взе чашата и я вдигна към Фин.

— Поздравления. Сигурен съм, че не ви оставя без работа.

— Прав сте — отговори той. — И засега ми се получава да отървавам хората му от затвора. Така успях да отърва и сина му, затова ми е задължен.

— Наистина ли? И как предложи да ви се отплати?

— Вече го стори. Даде ми каквото исках.

— И какво поискахте?

— Отговори. Исках да знам защо майка ми, която изобщо не познавах, е била убита. Той ми каза. Каза ми, че вие сте го извършили.

Сенаторът се ухили, но по челото му изби пот.

— Разплатил се е във фалшива валута. Не съм сторил нищо. Аз се познавам с господин Макдугъл от години. Той беше мой поддръжник, както и много от неговите служители. Това обаче няма нищо общо със смъртта на жената. Във всеки случай аз нямам нищо изобщо. И няма да позволя на Иймън Макдугъл да ме въвлича в подобни мръсотии, ясно ли е?

— Ясно. На никого няма да позволите да ви смъкне от върха.

— Не съм извършил нищо нередно. Това обвинение, че аз съм я убил, е абсурдно. Че защо бих го правил? Каква изгода бих имал?

— Тя ви е изнудвала.

— С какво? Каква информация е притежавала, която би й позволила да ме изнудва?

Фин го изгледа и процеди през зъби:

— Изнудвала ви е с това, че сте мой баща.

Най-накрая маската падна окончателно. Бюканън реагира така, сякаш са го ударили в гърдите с желязо. Ококори се и челюстта му увисна. Остана така в продължение на няколко секунди, мъчейки се да си поеме въздух или да измисли подходящите думи.

Фин продължи:

— Ето това е истината.

— Махайте се оттук — шепнешком произнесе Бюканън. Устните му трепереха, а кожата му беше станала пепелявосива, но като че собственият му глас му вдъхна малко решителност: — Веднага! Веднага напуснете дома ми!