Зодия убиец [bg]

След края на работния ден Джанет използва резервния ключ, който Шели й беше дала, и отвори къщата. Няколко пъти звъня на звънеца, но никой не отвори. Притеснена, тя реши да провери дали не се е случило нещо лошо.

Бавно отвори вратата.

— Шели? — провикна се. Отново нямаше отговор.

Къщата имаше класическото разположение на стаите за този тип архитектура — три спални на втория етаж; хол, трапезария, дневна и кухня — на първия. Не й отне много време да огледа първия етаж. На пръв поглед нямаше нищо необичайно. Очакваше едва ли не да открие бездиханното тяло на Шели, умряла от инфаркт. Отдъхна си, утешена, че поне не е това.

Качи се на втория етаж. Отново я повика. В къщата цареше тишина. Слънцето беше залязло и вечерта беше безлунна. Вътре не проникваше никаква светлина. Тя включи лампите и продължи по коридора. Първите две стаи бяха предназначени за гости. Едната беше превърната в кабинет. Надникна първо в едната, после и в другата. Оглеждайки внимателно всичко, тя не забеляза нищо нередно. Може би Шели просто беше заминала по спешност, извикана от роднини или нещо подобно. Но не беше в стила й да не се обади преди това, а и доколкото беше известно на Джанет, тя нямаше роднини. Но така или иначе всичко беше възможно.

Когато наближи спалнята на Шели, Джанет се беше изпълнила с оптимизъм. Оптимизъм, който мигновено я напусна, когато влезе в стаята. Вътре цареше пълна бъркотия. Леглото беше местено, два от столовете бяха обърнати с краката нагоре, дюшекът беше разпран. Дрешникът и чекмеджетата бяха отворени, дрехите — разхвърлени по пода. По пода също така бяха разпилени листове хартия и личните вещи на Шели. Сякаш тук е имало борба на живот и смърт. Стомахът на Джанет се сви. Тя се олюля за миг и се помъчи да отгатне какво се беше случило. Докато с несигурни крачки пристъпваше в спалнята, погледът й се спря върху тъмна форма в средата на дюшека. Отначало й заприлича на гигантски паяк, злокобно притаил се сред целия този хаос. Щом го погледна по-отблизо обаче, видя, че това не беше насекомо, а петно. Алено петно, с пипала, обхванали дюшека сякаш в пристъп на отчаяние. Трябваше й още секунда, за да разбере, че пред себе си има кървав отпечатък от човешка длан.