Зодия убиец [bg]

Той отново натисна звънеца, хвана голямото месингово чукало във формата на лъвска глава и заблъска по вратата с всичка сила. Още продължаваше да блъска, когато вратата се отвори.

— Какво има? — попита появилата се отвътре жена.

Фин се смути. Жената пред него беше млада, облечена обикновено, но от нея се излъчваше самоувереност, присъща на богатите.

След секунда Фин се окопити.

— Какво има? — попита жената отново. — Ще счупите вратата. Навярно сте дошли да искате нещо.

— Трябва да говоря със сенатор Бюканън — накрая успя да изрече Фин.

— Да бе, вие и целият свят искате да говорите с него. Имате ли насрочена среща?

— Не. Но въпреки това трябва да се видя с него. — Докато отговаряше по този начин, осъзна колко глупаво и налудничаво звучат думите му. Може би наистина беше луд.

Жената го изгледа; личеше, че и тя го е помислила за луд. Изведнъж Фин чу зад гърба си нечий глас:

— Проблем ли има, госпожице Бюканън?

Той се обърна и видя едър мъж в черен костюм и слънчеви очила. В ухото си имаше миниатюрна слушалка, чийто кабел се спускаше и скриваше под яката на сакото му.

— Не, Морис, този човек тъкмо се канеше да си ходи — отвърна жената, обърна се към Фин и го погледна със съжаление: — Нали така?

Той се поколеба и мъжът направи крачка към него.

— Вие дъщеря му ли сте? — попита Фин.

Въпросът сякаш наля масло в огъня на бодигарда, който бързо направи още две крачки към него и го хвана под мишницата.

— Добре, господине — каза той. Охраната се държеше винаги любезно, дори когато пребиваха или изхвърляха някого. — Време е да си вървите.

Младата жена понечи да затвори вратата.

— Чакайте! — извика Фин и се изскубна от бодигарда.

— Дошъл съм по повод Елизабет Конър! Аз съм неин син!

Вратата се затвори и бодигардът отново го хвана, този път обаче впи пръстите си в ръката му.

— Казах, че е време да си вървите, господине — повтори телохранителят, вече с по-настойчив и твърд тон.

Фин забеляза издутината под сакото му, там, където се намираше раменният му кобур.

— Искам само да разговарям с него — протестира адвокатът, с което влоши положението си.

— Сенаторът е зает човек — отвърна бодигардът бавно и ясно, сякаш обясняваше на петгодишно дете. — Не искам да викам полиция, но май ще се наложи.

В този миг вратата се отвори така бързо, както се беше затворила. Младата жена го погледна отново с любопитство.

— Възрастната дама, която беше убита ли? — попита тя. — За която полицията разпитва баща ми?

Човекът от охраната продължи да дърпа Фин.

— Всичко е наред, госпожице Бюканън — каза. — Сам ще се оправя.

— Точно така — провикна се Фин към нея, мъчейки се отново да се освободи от хватката на охранителя. — Жената, която беше убита. Не знаех за разпита.