Зодия убиец [bg]

— Кога? — попита Фин.

— Когато поискате. Щом ми дадете нещата, пускам молбата за оттегляне.

— И името ми няма да фигурира?

— Няма.

— И няма да предприемате нищо срещу Джоуи Слейд в следващите два дни?

— Разполагате с утрешния ден и с нощта — отвърна Мичъл. — Хората ми искат да пристъпят към действие във вторник. Искаме да обявим арестите преди вечерните новини. Това ви дава ден и половина.

Фин добре разбираше този начин на мислене. Петък беше черна дупка за новините. Каквато и новина да излезеше, тя получаваше минимално внимание от страна на аудиторията. Окръжният прокурор искаше да направи медийна сензация преди уикенда, Фин пресметна времето наум. Ако прекратяха делото срещу Кевин Макдугъл същия следобед, той щеше да има достатъчно време. Двайсет минути по-късно вече беше в кабинета на окръжния прокурор, а след още двайсет минути молбата за оттегляне на обвиненията беше пусната в съда. Фин се насочи право към офиса на Макдугъл в Челси.

— Как успя да го извъртиш? — попита мафиотът. От усмивката сякаш щеше да се разтопи цялото му лице.

— Има ли значение?

Лицето на Макдугъл помръкна, но само за миг.

— Не — каза той. — Мисля, че няма. Щом искаш да си имаш тайни, така да бъде. Но свърши дяволски добра работа. Заслужаваш моите поздравления.

— Не го направих за поздравления — отвърна Фин. — Направих го, защото имахме уговорка. Уговорка, която очаквам от теб да спазиш.

Ирландецът кимна и небрежно махна с длан — жест, с който искаше да каже на Фин, че няма за какво да се притеснява.

— Аз винаги удържам на обещанията си. — Макдугъл стана и отиде до металния шкаф с досиетата. Извади ключове от джоба си, отключи и взе папка от шкафа. — Ето, заповядай. — Той хвърли папката на адвоката, след което се върна и седна отново зад бюрото.

Фин подържа няколко секунди папката в ръцете си, загледан в нея, без да я отваря. После си пое дълбоко дъх, отвори я и се зачете.

Вътре имаше само няколко листа, предимно колони с цифри, датиращи отпреди десет години. Счетоводни баланси.

— Нищо не разбирам — каза. — Ти ме увери, че всички отговори са вътре.

— И те са там, Фини, там са.

— Тук виждам само, че ти е дължала пари.

Макдугъл кимна.

— Именно.

— Значи ти си я убил?

— Не, не съм.

Фин помаха с папката под носа на Иймън.

— Тогава какво?

— Тя не беше убита заради това — отвърна мафиотът. — Тя взимаше пари назаем от мен от години и беше затънала до гуша в дългове. Знаеше, че скоро ще настане денят на разплатата, и не можеше да го понесе. Затова намери начин да ми се отплати. Така го нарече тя.

— Не разбирам — повтори адвокатът.