Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Да.
— Това без съмнение е добре — не спира той. — Но знаеш, че можеш да прехвърлиш сделката на правителството, ако се чувстваш несигурен.
— Не се чувствам несигурен — отвръща Аксел. — Просто не съм готов, нищо повече.
— Защото… от тяхна гледна точка е отнело безумно много време.
— Загърбил съм всички останали задачи, мога да кажа, че досега всичко изглежда много добре — отговаря Аксел. — Не смятам да съветвам „Силенция Дифенс“ да не товари кораба, но не съм готов.
— Ще предам на всички, че си положително настроен.
— Направи го, имам предвид, ако не открия нещо извънредно…
— Няма да откриеш, аз самият съм прегледал документите.
— Добре — казва Аксел дружелюбно.
— Няма да ти преча повече — добавя Йорген и става от стола. — Кога мислиш, че ще си готов с преценката?
Аксел поглежда още веднъж материала.
— До няколко дни, защото може да ми се наложи да си набавя собствена информация за Кения.
— Естествено — усмихва се Йорген Грюнлихт и напуска стаята.
61.
Това, за което винаги мисли
Още в десет Аксел си тръгва от Инспектората, за да работи вкъщи. Взима със себе си всички документи, свързани с разрешението за износ. Студено му е и е гладен, стига до грандхотела и поръчва късна закуска за двама. Прибира се и занася храната в кухнята. Бевърли седи до кухненската маса и разгръща някакво булчинско списание.
— Гладна ли си? — пита той.
— Не знам дали искам да бъда в бяло, когато се омъжвам — казва Бевърли. — Може би в светлорозово…
— Аз харесвам бяло — промърморва той.
Аксел подрежда подноса и двамата се качват в салона, в ъгъла в стил рококо до високите прозорци, където стои осмоъгълна маса от XVIII век. Плотът свидетелства за увлечението по инкрустации по онова време. Изобразени са дърво с пауни и жена, която свири на китайска цитра.
Аксел сервира в семейния порцеланов сервиз със сребърен герб, със сиви ленени салфетки и масивни винени чаши. Налива кока-кола в чашата на Бевърли и минерална вода с резенчета зелен лимон в своята.
Шията на Бевърли е крехка, брадичката изящна и красива. Едва наболата й коса подчертава меко заоблената задна част на главата й. Тя изпразва чашата и се протяга лениво. Красив детински жест. Той си мисли, че ще прави същото движение и като зряла жена, дори и като възрастна.
— Разкажи ми отново за музиката — моли тя.
— Докъде бяхме стигнали? — пита Аксел и насочва дистанционното към стереото.
От тонколоните се разнася надменно чувствената интерпретация на Александър Малтер30 на „Алина“ от Арво Перт31. Аксел поглежда към чашата, в която играят балончетата в минералната вода, и изпитва неистово желание отново да започне да пие, да има бутилка шампанско към аспержите, преди да изпие хапчетата си за сън.
Налива й кока-кола. Тя вдига поглед и тихо благодари. Той се взира в големите й черни очи и не забелязва как пяната в чашата прелива, преди напитката да е потекла по масата. Целият китайски мотив потъмнява, сякаш слънцето се скрива зад облак, а под локвичката влага паркът с птиците заблестява.
Става и вижда отражението на Бевърли в прозореца, линията на брадичката й и изведнъж осъзнава, че тя прилича на Грета.
Странно, че го забелязва едва сега.
Иска просто да се обърне и да избяга, да напусне къщата, но си налага да вземе кърпа за подсушаване, преди сърцето му да си върне спокойния ритъм.
Лицата им съвсем не си приличат, но в много отношения Бевърли напомня за Грета.
Спира се и прокарва трепереща ръка по устата си.
Мисли за Грета всеки ден, опитва се да не мисли за нея всеки ден.
Седмицата до финала на конкурса го преследва.
Трийсет и четири години оттогава, но всичко в живота му е мрачно, беше толкова млад, само на седемнайсет, когато захвърли в миналото доста неща.
62.
Сладкият сън
Конкурсът „Юхан Фредерик Бервалд“ за млади цигулари беше без съмнение най-престижният в Северна Европа. Беше дал старт на много световноизвестни виртуози и ги постави направо под силната заслепяваща светлина на прожекторите. До финала бяха стигнали само трима солисти. В шест кръга все по-малко и по-малко състезатели свиреха пред закритото жури, но финалът предстоеше на следващия ден пред публика в „Концертната зала“32 заедно с излъчван по телевизията концерт, дирижиран от Херберт Блумстед33.
30
Пианист. — Бел.прев.
31
Естонски композитор. — Бел.прев.
32
Залата, в която на тържествена церемония се връчват Нобеловите награди в Стокхолм на 10 декември всяка година. — Бел.прев.
33
Шведски диригент. — Бел.прев.