Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 109
Перейти на страницу:

— Да му се не види!

— Нещо?

Дерин не отвърна, а замахна отново с все сила. Брадвата отскочи от ръцете й — Дерин се отдръпна назад, докато инструментът се завърташе във въздуха и накрая се приземи на няколко ярда.

— Внимавайте, господин Шарп! — скара се дамата.

Дерин я игнорира и отново погледна отблизо. Един от пръстените на веригата вече беше леко счупен, но не достатъчно, за да може другият пръстен да се освободи.

Но ако се приложеше повече сила металът можеше да поддаде.

Тя викна към Бурехода.

— Кажете на Алек да дърпа — колкото може по-силно!

Д-р Барлоу кимна и не след дълго Буреходът отново заръмжа. Машината прехвърли тежестта си от единия крак на другия и се зарови по-надълбоко в снега. Захвърчаха искри, докато металните крака стържеха по скалата най-отдолу. Шейната се премести малко напред, опирайки се в коляното на Дерин, като някакво грамадно сляпо зверче, което се опитва да привлече вниманието й.

Счупената брънка вече се огъваше, а пукнатината се разширяваше с всяко подаване на сила в двигателите. Дерин предпазливо отстъпи назад с една крачка. Веригата щеше да се изплющи като гигантски метален камшик, щом се освободеше.

Огледа хоризонта. Двата кораба се бяха разделили, за да се спуснат към жертвата си от противоположни посоки. Небето оживя, когато ятата на Левиатан се спуснаха нагоре. Ала самият кит лежеше неподвижен на земята, неспособен да избяга от атаката на Машинистите.

— Да му се не види и това! — Дерин тръгна с мъчителни стъпки през снега към мястото, където бе паднала брадвата и я издърпа от преспата. Един добър удар някъде по веригата щеше да успее да разкъса проклетата брънка.

Хвана един ремък, отвързан от товара, за да се пристегне, заслушана към напъните на Бурехода. Когато улови ритъма в главата си, надигна брадвата с едната ръка и я стовари долу, точно когато двигателите ревяха най-силно…

Веригата се разкъса и частите излетяха по-бързо, отколкото можеше да ги види. Внезапно освободен, самоходът се втурна напред, а брънките започнаха да се изнизват през металния пръстен в средата на корпуса му, тракайки като картечница Максим. Освободеният край се развъртя във въздуха за секунди, плющейки диво над главата на самохода, което накара д-р Барлоу да се стресне и да се скрие вътре.

Ала веригата все още бе прикрепена към лявата страна на шейната… и когато се освободи от стоманения пръстен на Бурехода, полетя с цялата си дължина обратно към Дерин.

Тя се хвърли в снега и чу как металът профучава над главата й. Уари се в товара върху шейната, прерязвайки чувалите с брашно и въздухът се изпълни с мъгла от бял прах.

Веригата падна тежко върху снега и се плъзна по земята, следвайки олюляващия се самоход, който най-после набра нужната му енергия.

Дерин се изправи, изкашляйки сухия вкус на вдишаното брашно.

Нещо се опираше в коляното й…

Шейната настоятелно я побутваше, набирайки скорост. Какво я дърпаше сега? После осъзна какво се бе случило. Последният тласък от веригата я бе засилил по склона.

— А, сега, чудна работа! — рече Дерин, покатервайки се върху шейната. Звукът от плъзгането на релсите по снега се усилваше, докато тя продължаваше да плюе още брашно от устата си.

Отпред Буреходът бе спрял, а предната част бе обърната в обратната посока. Алек явно я изчакваше да се качи обратно по стълбата.

Но шейната се носеше право към краката на самохода!

Олюлявайки се върху един чувал със сушени кайсии, Дерин оформи фуния пред устата си с шепи и извика:

— Доктор Барлоу!

Отговор не последва, нито пък някой се показа от люка. Какво правеха там вътре? Да не би да играеха на "Не се сърди човече»?

А шейната се ускоряваше все повече.

— Доктор Барлоу! — извика тя отново.

Най-после от люка се подаде черното бомбе. Дерин размаха ръце, за да посочи къде е шейната, как се движи и как нещата отиват към пълен крах. Очите на дамата-учен се разшириха, когато забеляза как освободеният товар се носи надолу към самохода.

Отново изчезна.

— Време беше — каза Дерин и скръсти ръце.

Голям късмет беше, че успя да се изкатери отгоре. Шейната се засилваше с всяка изминала секунда и вече се спускаше по-бързо, отколкото Дерин би могла да бяга в снега. Отново се хвана здраво за един от ремъците, защото не искаше да изпадне и да свърши като петно под шейната.

Буреходът най-после започна да се движи отново, правейки огромна крачка напред. Машината се олюля леко, като заслепено животно, което се чуди дали да бяга от хищника по петите си.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)