Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Заподозрян № 1 [bg]
Заподозрян № 1 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заподозрян № 1 [bg]

Электронная книга - «Заподозрян № 1 [bg]». Краткое содержание книги:

Бившият морски пехотинец Джак Морган е начело на най-могъщата детективска агенция в света. Агентите на Private са най-обиграните, най-бързите и разполагат с най-новото технологично оборудване, за да решават заплетените си случаи, в които винаги са замесени влиятелни и известни личности. Нещата стават изключително лични, когато бивша любовница на Джак е открита мъртва в неговото легло и той е обявен за заподозрян № 1. По време на полицейското разследване срещу него Морган е по петите на мафиотска група, откраднала наркотици на стойност 30 милиона долара, а красивата управителка на луксозен хотел го убеждава, че той единствен е способен да открие кой стои зад поредицата от мистериозни убийства в нейните хотели. Докато Морган се бори за живота си, а един от най-доверените му хора заплашва да напусне агенцията, той осъзнава, че се е изправил срещу най-умния и силен противник, който някога е срещал. С още по-напрегнато действие, заплетени сюжетни линии и невероятни обрати „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ е един от най-добрите романи на „краля на трилъра“ Джеймс Патерсън.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 97
Перейти на страницу:

Томи беше превъзбуден, а напереността му беше изчезнала напълно.

— Джак, да се махаме оттук. Трябва да се отърва от оръжието си.

Това беше единствената му грижа. Можех да кажа само едно нещо за брат си — той беше лайно, точно като баща ни. Насочих камерата на телефона си към белега от ухапване на ръката на Клей Харис и направих няколко снимки, за да се уверя, че съм заснел каквото ми трябваше — както ухапаната му длан, така и лицето на мъртвеца. След това излязох от къщата през отворената входна врата.

Отключих колата с дистанционния ключ и фаровете проблеснаха стотина метра по-нататък. Тръгнах по тъмния път, а Томи ме следваше.

Нямаше никакви други коли. Нито един жив човек.

Щом стигнах колата, седнах зад волана. Томи мина от другата страна и се опита да отвори, но аз бях заключил вратата. Той дръпна силно дръжката няколко пъти и после блъсна по прозореца с юмрук. Изруга ме, но звучеше съвсем отчаян. Като включих двигателя, още ме умоляваше да отворя вратата.

— Хайде де, Джак. Моля те, отвори ми. Знаеш, че само се бъзиках. Ясно ти е, че той щеше да ме застреля. Знаеш, че беше нищожество.

— Разкажи това на ченгетата — отговорих, смъквайки прозореца няколко сантиметра. — Ти си много убедителен, Томи. Те ще бъдат тук след няколко минути. А може и да тръгнеш пеша. Има шанс да се измъкнеш.

— Джак, не можеш да ме оставиш тук. Хайде де. Не го прави. Ще им кажа, че си бил тук. Ще им кажа, че ти си го направил.

Вдигнах отново прозореца и излязох на пътя, който и в двете посоки се простираше поне три километра в нищото.

Щом излязох на „Копър Хил Драйв“, се обадих на Ерик Кейн и му разказах какво се беше случило.

После изслушах какво имаше да каже моят обучен в „Харвард“, но обигран на улицата адвокат.

120

Ерик Кейн седеше до мен в залата за разпит в централата на полицейското управление. Изглеждаше спокоен, все едно се е наобядвал добре, след което е проверил баланса по пенсионния си фонд и е установил, че никак не е зле. В моя стомах все едно имаше олово.

Не ни бяха уведомили защо искат да ме видят, но бях убеден, че Мич Тенди не ни е привикал на улица „Северен Лос Анджелис“ да ми каже, че съм страхотен пич. Насилвах се да мисля за пухкави облаци и дъги, а не че Тенди се е заклел да ме прати във федерален затвор до живот за убийството на Колийн.

Следователят се настани удобно в един от двата метални стола срещу нас. След това се появи Зиглър с издут хартиен плик. Изнесе голямо представление, докато издърпа един стол, сложи плика на масата, зае мястото си и изплющя някакъв ластик на китката си. Все едно беше на сцена. И искаше да привлече цялото внимание върху себе си. Какво ли ставаше?

Освен този трик с ластика, никой от двамата полицаи не показваше каквато и да било емоция.

— Предполагам си наясно за какво е всичко това? — каза Тенди.

— Защо не ни кажете? — отговори Кейн. — Клиентът ми е зает човек. Сигурен съм, че вие също.

— Името Клей Харис говори ли ви нещо? — обърна се Тенди към мен.

Беше напълно наясно, че познавах Харис. Бяха минали три дни, откакто видях трупа му. Оттогава не бях чул нищо за стрелбата. Не се бях чувал и с брат ми. Кейн отговори от мое име.

— И двамата познаваме Клей Харис. Той работеше за Private в продължение на… колко, три години, нали, Джак? Беше уволнен през 2009 година за изнудване.

— Той е мъртъв — каза Тенди. — Бил е застрелян в къщата си в пущинака преди три дни. Получено е анонимно обаждане за престъплението.

— Много съжалявам — отговори Кейн. — Това какво общо има с Джак?

Оловото натежа в стомаха ми. Ами ако съм оставил отпечатък в дома на Харис? Или пък смачканата ми кола е била забелязана от някого? А може би Томи е казал на полицията, че съм го сторил аз? Бях премислял тези възможности много пъти, но бях убеден, че не съм докосвал нищо в къщата на Харис. Не бях оставил никакви следи, бях абсолютно сигурен.

Зиглър отвори плика, порови вътре и извади лист хартия. Научих се да чета на обратно още като бях на три години. В ръцете си Зиглър държеше доклад от криминалистичната лаборатория на полицейското управление на Лос Анджелис.

— Някой е ухапал ръката на Клей Харис — каза той. — Отпечатъкът съвпада със захапката на Колийн Мълой според стоматологичния й картон. Явно тя е ухапала Харис. Вероятно е било последното нещо, което е направила, преди той да я застреля.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)