Заподозрян № 1 [bg]

Десетте отделни вратички на кухненския й бюфет бяха надписани от вътрешната страна от горе до долу. Бяха използвани различни писалки от различни ръце, които бяха оставяли знаци, разказващи семейната история на фамилията Франк, три поколения от която бяха живели тук, преди тя да купи къщата.

Вратичката, която разглеждаше сега, имаше надписи от 1940 година: беше се родило бебе — Елинор Луис Франк. Около името на малкото момиченце бяха нарисувани звездички. Една година по-късно в гаража бе влязъл нов автомобил „Пакард“. Джон и Джулия се бяха сгодили. Сол бе заболял от детски паралич на десет. В килера се бяха родили кученца. В задния двор бе имало сватбено празненство. А някакъв братовчед, Рой Лойд Франк, бе заминал на война.

Джъстийн затвори вратичката.

Животът й беше хубав. В това нямаше спор. Имаше собствен дом и хубава работа, а личният й живот се развиваше, както тя искаше.

В този ден тя беше осигурила нов случай на агенцията — двадесет и четири годишна манекенка беше наследила цяло състояние от вече покойния й осемдесетгодишен приятел милиардер. Семейството на починалия мъж искаше Private да проучи жената.

От този случай щяха да паднат пари, а беше работа от типа „от девет до пет“. Без престрелки. Без гангстери. Без някой да бъде бутнат от ръба на скалата. Тя смяташе да се наслади на тази задача и докато не й останеше време да си почине, работата щеше да запълва дните й по един хубав и удовлетворителен начин.

Когато чу звънеца, Джъстийн ядосано извърна рязко глава към входната врата. Роки изтича към дневната, изправи се на вратата и изскимтя.