Заподозрян № 1 [bg]

— Ние сме наети като частни следователи от Амелия Пул.

— Тя е собственичката на „Сън“, нали? Хотелът в Санта Моника?

— Да. Днес беше убит още един от гостите на хотела й, пак удушен с тел. Тя се безпокои за безопасността на клиентите си.

— И ти мислиш, че Кармелита Гомес е убийцата…

— Преди час получихме информация, според която е тя. Отидохме до къщата й да поговорим с нея, но тя избяга… и то с бясна скорост. Незабавно се обадихме на полицията.

— И защо сте тук тогава?

— Трябваше да я последваме, Джейн. Със самото си бягство, тя ни показа, че е виновна. Не можехме да рискуваме да избяга. Видях я как се врязва в стената. Дори не се опита да спре. Ще видите, че по пътя няма следи от гуми. Това беше самоубийство.

— Значи сте получили информация, преследвали сте вашата заподозряна и сега тя е мъртва. Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Не виждах друг начин. И все още не виждам.

— Емилио Круз — каза тя и го посочи с брадичка. — Той казва, че госпожица Гомес си е признала предсмъртно.

— Така е.

— Ще свидетелстваш ли за това признание?

— Да.

— Ще възникнат въпроси. Ще те помоля да не напускаш града, Джак.

— Непрекъснато ми го повтарят. Трябва ли да се притеснявам за обвинение в пътни нарушения или нещо такова?

— И защо? За да се обадиш на Феско и да ги уредиш? Само си оправи стоповете на колата — каза ми тя. — И поздрави Томи от мен.

Преместих колата до мястото, където Дел Рио и Круз изчакваха в тяхната кола с включен двигател.

— Приключи ли вече този ден? — попита Дел Рио.

— Да. Добра работа свършихте, и двамата.

Пожелах им лека нощ и подкарах счупената си кола към автострада „Холивуд“. По това време на нощта щеше да ми отнеме само двадесет минути да стигна до Хенкок Парк.

Откакто ме бяха пуснали от затвора, бях прекарал всяка свободна минута да премислям, проучвам и наблюдавам.

Поздравът на Джейн за Томи беше смушкването, което ми беше необходимо, за да направя онова, което интуицията ми подсказваше от самото начало.