Заподозрян № 1 [bg]

— Нямам оплаквания — отговорих.

Нещо изпиука в ухото ми и погледнах кой се обажда.

И точно когато си мислех, че в тялото ми не е останала и капка адреналин, получих пристъп на паника, виждайки, че ме търси Кармине Ноча.

Наркотиците му бяха загубени. Клиентите му щяха да подивеят, а полицията държеше хората му в ареста. Казах на Феско, че ме търсят спешно и го поздравих за участието му в удара на ОБН.

После отговорих на другата линия. Докато казвах „здравей“ на Кармине Ноча, се молех на Бога да не знае, че аз стоя зад всичко. Ако знаеше, значи се обаждаше да ме предупреди да си уредя сметките.

— Чул си за злополучната ни среща с ОБН.

Тонът на гласа му не ми подсказа нищо.

— Тъкмо го видях по новините. Много кофти, Кармине.

— Ти нямаш нищо общо с това, нали, Джак?

— Не, разбира се, че не.

— Трябваше да попитам.

Последва дълга пауза, през която слушах как кръвта ми бучи доста обезпокоително. Ноча заговори отново:

— Федералните твърдят, че са наблюдавали базата ни за прехвърляне на стоката. Мамка му, може пък някой да е пропял и хората на Марзулос да са разбрали. Да са им го подшушнали. Във всеки случай, мога да виня само себе си. Можеше да уредя прехвърлянето да стане и на друг обект, но това място е наше и досега не сме го замърсявали. Можем да влезем и излезем бързо, и да се върнем обратно на магистралата за нула време. И да скрием микробуса, докато не успеем да го нарежем за скрап. Или поне така си мислех. Както и да е, проблемът си е мой, Джак. Обаждам се да ти кажа да задържиш хонорара си.

Дали беше вече безопасно да си поема дъх?

— Искаш да задържа хонорара от шест милиона долара?

— Изкара микробуса от склада без произшествия, нали така? Предаде ни го. Даде ни имената на онези, които го откраднаха. Изпълни задачата си и аз ти се отплащам. Така стоят нещата между нас.

Проклятие.

Класически случай на „имам една добра и една лоша новина“.

Ноча ми имаше доверие. Всъщност, той ми казваше, че сме като братя. Че и при крадците има чест… при крадците и морските пехотинци. Шестте милиона долара в сметката на агенцията бяха символ на това, че Кармине и аз сме приятели. Не исках никога повече да чувам за Ноча, но не вярвах да извадя такъв късмет.

Той затвори, както го правеше винаги — внезапно.

Без да каже „довиждане“.