Заподозрян № 1 [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Детективска агенция Private #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Ентусиаст
ISBN: 978-619-164-075-1
Переводчик: Деница Каракушева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Заподозрян № 1 [bg]». Краткое содержание книги:

Бившият морски пехотинец Джак Морган е начело на най-могъщата детективска агенция в света. Агентите на Private са най-обиграните, най-бързите и разполагат с най-новото технологично оборудване, за да решават заплетените си случаи, в които винаги са замесени влиятелни и известни личности. Нещата стават изключително лични, когато бивша любовница на Джак е открита мъртва в неговото легло и той е обявен за заподозрян № 1. По време на полицейското разследване срещу него Морган е по петите на мафиотска група, откраднала наркотици на стойност 30 милиона долара, а красивата управителка на луксозен хотел го убеждава, че той единствен е способен да открие кой стои зад поредицата от мистериозни убийства в нейните хотели. Докато Морган се бори за живота си, а един от най-доверените му хора заплашва да напусне агенцията, той осъзнава, че се е изправил срещу най-умния и силен противник, който някога е срещал. С още по-напрегнато действие, заплетени сюжетни линии и невероятни обрати „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ е един от най-добрите романи на „краля на трилъра“ Джеймс Патерсън.

Перейти на страницу:

Ани си пое дъх, протегна ръце и ме прегърна.

— Голям шемет си, Джак. Усещаш ли как сърцето ми направо ще изхвръкне?

— Прости ми. — Вероятно беше излъгала, за да осигури алиби на брат ми, но аз пак си я обичах.

— Добре ли си? — попита тя.

Прегърнах я, потупах я по гърба и казах:

— Добре съм. Но трябва да се видя с Томи. Ако щеш вярвай, но се нуждая от помощта му.

— Той е в гаража. Отиди да събудиш племенника си. Той се тревожи за теб. Вземи това.

Тя извади кана с мляко от хладилника, наля една чаша и ми я подаде.

— Помниш къде е стаята му, нали?

Нед спеше. Светнах лампата и видях стая, цялата облепена с плакати — войници, динозаври, екшън герои. Седнах на ръба на леглото и се загледах в осемгодишното момче, което не беше мое дете, но притежаваше половината от гените ми.

Оставих чашата с млякото, докоснах го по ръката и казах:

— Ей, приятелче. Аз съм, чичо ти Джак.

Клепачите му се вдигнаха рязко и той седна бързо в леглото, обгръщайки гърдите ми с ръце. Аз го прегърнах и го целунах по главата.

— Как си, малкия? Как е, Нед?

Той се отдръпна назад и се ухили.

— Рових се в разни неща и гледай какво намерих. Татко казва, че е по-старо от самия него.

Проследих насочения му пръст и видях стара стъклена бутилка от кока-кола на нощното шкафче. Вдигнах я и я загледах с възхита на светлината.

— Това е страхотно. Истинска антика.

— Гледах те по телевизията — каза Нед.

Аз върнах бутилката на шкафчето и отново прегърнах момчето, което говореше на гърдите ми:

— Казват, че си убил някого. Колийн.

— Това не е истина, миличък. Знам какво говорят хората, но аз не съм я убил. Натопили са ме.

Той ме погледна с пълни с въпроси и сълзи очи.

— Някой е излъгал, така ли? Но защо?

— Не знам.

— Това не е хубаво. Откачена работа, чичо.

— Този човек няма да се измъкне. Не се шегувам.

Сблъскахме юмруци с мъника и аз пак го прегърнах. След това излязох от къщата със сложните й сводове, строга мебелировка и камина във всяка стая, подминах басейна с топла вода с олимпийски размери и отидох в шестместния гараж.

Томи имаше колекция от класически американски коли — това беше общата им страст с татко. Заварих го под един буик „Роудмастър“ от 1948, калаеносив автомобил, който изглеждаше така, сякаш някой го е издухал от играчка за сапунени мехури. Беше красива машина.

Сграбчих глезените на Томи и го извлякох заедно с плъзгащата се количка.

Той ме зяпна, а първоначалното му изражение на уплаха се видоизмени в престорен гняв.

— Какъв ти е проблемът, бе, Джак?

— Знам кой ме е натопил, младши. Знам кой е убил Колийн.

116

— Хвърли едно око на това — казах на Томи.

Заредих записа на Мо-бот на моя айфон и го подадох на брат си. Той го пусна и аз чух приглушения звук от виковете на репортерите, които се опитваха да привлекат вниманието ми пред моя офис в онзи ден, който завинаги щеше да остане в паметта ми.

— Тук те отвеждат в пандиза — каза брат ми. — Кофти тълпа те изпраща.

— Не спирай да гледаш. Да виждаш някой познат?

— Ъъ. Клей Харис. Какво прави той там?

— Той работи за теб, Том.

— От време на време. Пускам му по нещо като подаяние, повярвай ми.

— Значи ти нямаш нищо общо с причината той да е там?

— Не, по дяволите. Какво намекваш? Че съм знаел, че отиваш в затвора? И че аз съм се обадил на Клей? За какво ми е да го правя?

— Хайде да отидем да поговорим с него — казах.

— Сега ли?

— Няма по-подходящ момент от сега.

— Щом казваш. Ще кажа на Ани, че излизам за малко. Чакай ме при колата.

След няколко минути Томи дойде на алеята. Беше с яке и други обувки. Разходи се зад колата ми.

Прокара ръка по задната лява част на ламборгинито и по смачканото място на вратата. Якето му се разтвори и аз зърнах затъкнатия на колана му пистолет.

— Какво, за бога, се е случило с колата ти? — попита той.

— Ходих до магазина и на излизане…

— Познавам един страхотен тенекеджия. Ще ти дам номера му. Но колкото и добър да е Уейн, това никога няма да изглежда по същия начин отново. Срамота.

— Качвай се вече, а?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?