Черният манастир [bg]

— Ако има възможност да се върнете в Етиопия, наистина ли ще дойдете с нас да търсим манастира? — попита Пърсел полковника.

— Това покана ли е?

— За вас ще е по-опасно, отколкото за нас — предупреди го Вивиан. — А и как ще влезете в страната?

— Официално аз съм избягал от етиопското правосъдие, затова няма да кандидатствам за виза — напомни им сър Едмънд. — Ще стигна до Адис Абеба с пътнически самолет от Кайро. Под чужда самоличност, разбира се. Няма проблем да си осигуря фалшив паспорт с виза.

— Доста рисковано.

— Не особено. Охраната на адисабебското летище е абсолютно некадърна — поясни той. — Е, освен онези, които са корумпирани. Така влязох в страната и предишния път. Тогава се казвах Чарлз Лоусън, канадски гражданин, и след няколко дни бях на север при княз Иясу, където пак станах полковник сър Едмънд Ган.

— Само че сега знаят как изглеждате — отбеляза Вивиан.

— Когато се срещнем в Етиопия, госпожице Смит, и вие няма да ме познаете.

— Какви са мотивите ви да рискувате живота си, полковник? — попита го Франк.

— Струва ми се, че веднъж вече водихме този разговор на един хълм. — Ган се обърна и към тримата. — Етиопската емиграция наистина ми плаща добре, но даже да не ми плащаха, пак щях да го направя, защото вярвам в каузата.

— В коя кауза?

— Във възстановяването на монархията и освобождаването на етиопския народ от комунистическата тирания и терор.

— Плащат ли ви за самото участие? Или само при евентуален успех?

— И за двете. Е, царско възнаграждение ще получа чак когато императорът или неговият наследник се върне на трона — призна той.

— С дворец ли ще ви възнаградят?

— Ще получа удовлетворение от добре свършената работа — и честта да съм променил историята.

— Ще дойдете ли в Сицилия с нас? — попита Вивиан.

— Опасявам се, че няма да мога. Както вече обясних на господин Меркадо, имам работа в Рим.

— Изглежда, че нито Ватиканът, нито военното министерство, нито францисканците имат каквито и да било данни за отец Джузепе Армано, така че трябва да отидем в Берини, за да установим самоличността му — каза Хенри. — И да съобщим на роднините му какво се е случило с него.

Ган се замисли.

— Е, да речем, че името му може да се изгуби. Но ако са искали да се изгуби, от Ватикана вече са ви изпреварили в Берини.

Същата идея беше хрумнала и на Пърсел, но му се струваше прекалено да смята, че отец Джузепе Армано е потънал в някаква оруелска черна дупка. Е, може пък и да не беше чак толкова прекалено. Щяха да разберат в Берини.