Черният манастир [bg]

— Добре е като начало — съгласи се Ган. — Освен това, ако е възможно, е най-добре да започнете с въздушно разузнаване.

— Може би ще успеем да наемем малък аероплан в Адис Абеба — каза Франк.

— Чудесно. Това ще ви спести време и усилия и ще ви помогне да избегнете племето гала и Гетачу.

— Във ватиканския Етиопски колеж сигурно има точни италиански военни карти — каза Меркадо.

— Отлично. Няма да е зле да ги проуча.

— Работя по въпроса.

— Както споменах на господин Пърсел на плаца в лагера на Гетачу, наблизо има фалашко село — продължи полковникът. — Тези юдеи може да ни помогнат да намерим черния манастир. Тук като че ли има някаква… древна връзка…

— Каква връзка? — Вивиан повдигна вежди.

— Членовете на императорската династия, естествено, имат еврейска кръв от Соломон и се гордеят с това — поясни сър Едмънд. — Гордеят се и че чрез Коптската църква са пазители на Ковчега на завета, който уж съхраняват за евреите. Тамошните юдеи, фалашите, смятат Иисус за велик юдейски пророк и го почитат, и сигурно вярват и в Светия Граал — чашата за кидуш от последната пасхална вечеря на Христос. Виждате ли връзката?

Всички кимнаха.

— Освен това изглежда, че този черен манастир общува с външния свят единствено чрез фалашкото село Шоан.

— Как по-точно? — попита Пърсел.

— Духовно — отвърна Ган. — Но и физически. Храна, лекарства…

— Те си имат Светия Граал — напомни му Франк. — Който изцелява всички болежки.

— Хм… основателен аргумент — съгласи се сър Едмънд. — Подобно на повечето свети обители, манастирът се самоиздържа, но даже на монасите от време на време им трябва ново бельо. Сандали и свещи. И вино също.

— Откъде знаете всичко това?

— Хайде да обсъдим този въпрос в Етиопия.

— Добре. В такъв случай изглежда, че фалашите знаят къде е манастирът.

— Предполагам, че някъде между манастира и селото има място, където се срещат — отвърна полковникът.

Франк кимна. Както и в Етиопия, имаше чувството, че е попаднал в страната на чудесата.

— Това ще е цяла глава в нашата книга, Хенри — обърна се той към по-възрастния си колега. — Евреи, които почитат Иисус.

Ган смени темата.

— Мислили ли сте точно как ще проникнете през стените на манастира, ако го откриете?

— Не сме правили чак толкова далечни планове — призна Пърсел. — Сигурно не е лесно да ограбиш манастир, пълен с монаси, които размахват тояги.

Сър Едмънд кимна и каза:

— Е… може да го обсъдим ако и когато му дойде времето.

— Добре — отвърна Франк. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че това време може изобщо да не настъпи. По-скоро пак щяха да се озоват в лагера на Гетачу, а ако късметът съвсем ги изоставеше, щяха да се натъкнат на воините гала. Хенри и Вивиан обаче вярваха, че са избрани да открият Светия Граал и Бог ще бди над тях. Що се отнасяше до него, той наполовина вярваше в половината от тези неща.