Черният манастир [bg]

Меркадо ги осведоми, че е въвел сър Едмънд в обстановката на по няколко чашки в „Екселсиор“, но Пърсел нямаше представа дали го е запознал с всички подробности. Сър Едмънд обаче явно знаеше, че госпожица Смит вече е с господин Пърсел и господин Меркадо няма нищо против това — така че по време на вечерята нямаше да има недоразумения.

Донесоха им коктейлите и Хенри вдигна наздравица.

— За това, че сме живи и отново сме заедно!

— И благодарим на сър Едмънд, задето ни спаси живота — прибави Вивиан.

Чукнаха се и сър Едмънд скромно заяви:

— Всъщност се опитвах да спася собствената си кожа и се радвах, че имам компания — както и подкрепа.

Франк виждаше, че Ган няма желание да говори за трите си месеца в етиопски затвор, затова поде друга тъжна тема.

— Предполагам, сте научили за княз Иясу.

— Научих, да.

Полковникът очевидно не желаеше да говори и за това, така че се задълбочиха в менюто. Пърсел си спомни, че тази вечер черпи той. Цените, в италиански лири, приличаха на дълги телефонни номера, но Франк знаеше, че е длъжник на Ган, задето им е спасил живота, както и на Хенри, задето му е отмъкнал гаджето.

Келнерът дойде и дадоха поръчките си. Хенри намери същото амароне на два пъти по-висока цена, отколкото във „Форум“.

— Съобщих на сър Едмънд, че сме получили визи, и си позволих волността да му призная, че този черен манастир може да представлява интерес за нас, след като се приберем — информира Вивиан и Пърсел по-възрастният журналист.

— Когато го обсъждахме предишния път, в дерето, спомняте ли си, не ми ли казахте, че никога няма да се върнете в Етиопия? — попита полковникът Франк.

— Сега съм на друг акъл. Всъщност всички сме си изгубили акъла.

Полковник Ган се усмихна широко и зъбите му лъснаха.

— Израснах с крал Артур и рицарите на Кръглата маса, господин Пърсел. И като малък най-голямата ми мечта беше да се отправя да търся Светия Граал.

— Значи сте луд и вие.

Всички се засмяха и Ган продължи:

— Сега, разбира се, като повечето разумни хора, не вярвам в тези неща… но историята е прекрасна — история за вечното ни търсене на нещо добро и красиво… и тъкмо затова ни харесва… допада на сърцата и душите ни. Обожавах историите за Артур и неговите рицари, те ми оказаха огромно въздействие. И после пораснах.

Другите мълчаха и той прибави:

— Но не съм ги забравил… те все още са част от мен.

След малко Меркадо им призна:

— Аз вярвам, че крал Артур е съществувал, както и Камелот. Вярвам също, че са съществували добродетелните рицари на Кръглата маса, вярвам и че са търсили Светия Граал. — Поколеба се. — Освен това вярвам, че Пърсивал и Гауейн са открили замъка на Граала в Гластънбъри и са отплавали в мъглите, за да върнат чашата в Йерусалим.