Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 122
Перейти на страницу:

Като виждам това, ужасно се уплашвам, но повече ме е страх за Канибал. Внимателно изваждам катинара и опипвам вратата, за да видя дали ще се отвори самичка. Правя го съвсем тихичко, за да не ме чуе лъва, но ухото, което минава през ключалката, изглежда, заяжда, защото вратата си стои залостена и без катинара. На земята зървам къса пръчка и бързо я напъхвам в ключалката, за да държи вратата затворена, докато си услужа с катинара. След това изтичвам пред клетката. Канибал вече се катери по единия крак на лъва и хич не ми изглежда да е войнствено настроена.

Аз я извиквам по име и поклащам катинара пред муцунката й. Канибал извива глава и тръгва да слиза от лъвския крак. Стига до края на лапата му и подпира собствените си крачета върху ръба на сандъчето, така че още малко и ще я хвана. Приближавам катинара още по-близо, за да може да го улучи, ако рече да замахне. И не щеш ли, тя точно това и прави — прасна катинара, аз веднага го пускам и бързо я сграбчвам за лапата, изтеглям я от клетката и здраво затварям сандъчето.

Тогава виждам, че катинарът е паднал на същото място, на което стоеше Канибал, докато безуспешно се мъчех да я достигна. Оставям я на дъсчената алея в сандъчето и се връщам да извадя пръчката от ключалката, за да мога с нея да придърпам катинара към себе си.

Пръчката не е достатъчно дълга и пак се налага да промушвам ръката си през решетката. Пъхвам я припряно, но лъвът е по-бърз от мен, замахва и избива пръчката от ръката ми. И като прави това, неволно подбутва катинара още по-навътре, до самите си гърди.

Вече съвсем не зная какво да правя. Страх ме е отново да промушвам ръка, пък и по всяка вероятност няма да го достигна, само дето лъвът ще успее да ми отхапе ръката.

Стоя и се оглеждам дали няма да мине някой да го помоля за помощ, но алеята е съвсем пуста. Чичкото, който събираше хартийки, като че ли потъна вдън земя. Сега неговата пръчка щеше да ми свърши добра работа. За нула време щях да извадя този проклет катинар. На всичкото отгоре по земята не се вижда пукната клечица, просто няма с какво да залостя ключалката. Минутите минават, страхът ми расте все повече и повече, а на всичкото отгоре и лъвът взе да пропъхва муцуната си между пръчките на клетката с оная настоятелност, с която Канибал се бута в ръцете ми, когато иска да я чеша зад ушите. Не помня как точно стана, но в един момент протягам длан и погалвам влажния му нос, точно над мустаците и зъбите. Той притваря очи и още по-силно се отърква в ръката ми. Иска да станем приятели; толкова е самотен. Милвам влажния му нос и си повтарям наум, че той е само един стар дружелюбен лъв, който търси нежност, но миризмата му, размерът му, силата, с която се блъска в ръката ми, ме плашат.

Решавам бързо да изтичам вкъщи и да кажа на татко какво се е случило. Нека той да каже какво да правим.

Тичам по алеята, без да спра, и по пътя се разминавам с по-стария от двамата мъже, които участват в „Стената на смъртта“, онзи, дето въртеше камшика. Метнал е през рамо издут платнен чувал, целия изпоцапан. Може да е бил същият, дето ровичкаше из кофите за боклук. Отива право към клетката на лъва.

Дано успее да стигне, преди лъвът да е бутнал незалостената врата. Той ще знае как да извади катинара; най-вероятно просто ще влезе и ще си го вземе. Убеден съм, че този лъв и муха няма да убие. Щом не направи нищо на Канибал, дето толкова дълго се зъби насреща му, не виждам защо ще напада човек. Решавам да не казвам на никого за случилото се, нито на татко, нито на мама, нито дори на Лоръл. Сигурен съм, че ще вдигнат страхотна олелия; пък и татко ще се разсърди, задето съм се провирал под перилата, които са поставени там точно, за да не се провира човек; няма да ме разбере, ако му кажа, че съм искал да запозная Канибал с истински лъв.

Така стана, защото е имало да става, но мен още ме е страх; спирам да тичам, за да си поема дъх. Може би все пак трябва да кажа на онзи човек, че клетката на неговия лъв стои отключена. Тръгвам обратно, хуквам след него. После решавам все пак да отида първо при татко и мама. Като се върна при тях, всичко ще се оправи.

Десета част

След като момчето си отива, Тъфи се изправя на крака. Не обръща никакво внимание на катинара между лапите си. Става късно, гладен е.

Кеп е излязъл да търси храна. Касапинът, дето му е обещал месо, му казва да намине към седем, затова Кеп тършува из кофите за боклук с надеждата да открие нещичко, колкото Тъфи да позалъже глада си, докато месарницата отвори.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)