Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 122
Перейти на страницу:

— Кеп, Тъфи наистина ме плаши. Снощи през цялото време, докато бяхме на стената и аз се мъчех да поддържам скоростта и да стискам кормилото, той непрекъснато ме гледаше. Виждах го с крайчеца на окото си. Погледне ме и избълва вонящия си рев. Подушвам го, и не само смърдящите му дупки отпред и отзад, подушвам лъва в него — тежка, душна, животинска миризма. Не смея да го погледна в очите. Кеп, той е гладен и освен това знае, че аз се плаша от него. Мисля, че вече ме вижда като разкъсано парче месо.

Кеп сваля боклукчийските си дрехи и облича костюма, с който участва в спектакъла — черни кожени панталони и леко омазнена копринена риза с широки ръкави и стегнати маншети. Така прави и Джими в другия край на бърлогата. Канят се да започнат представлението.

Кеп се спира за миг и поглежда Сали.

— Да не би да си в мензис?

Сали го зяпва смутена, а после дръзко мята глава встрани.

— Не, не съм. Не е от това.

Кеп затяга връзките на левия си ботуш, ботуша на здравия му крак, и си промърморва наум: „И от това да беше, аз съм последният, който ще научи.“

Кеп е облечен, готов. Тръгва да излиза. Джими вече е избутал своя мотоциклет на платформата пред „Стената на смъртта“. Избутва го и Кеп и го оставя точно в онази извивка, където дъното на кладенеца преминава в стена и където вероятността да се подхлъзнеш е най-голяма. Цялата стена е почерняла от боксуващи гуми и изгорели газове.

— Горе главата, Сали, днеска може и да посъберем нещичко. И тогава ще натъпча Тъфи с месо, камиона с бензин и тръгваме.

Сали е загърбила Кеп. Разперила е ръцете си върху стената, подпряла е челото си на тях и плаче.

— Стига, Кеп! Стига си се правил на палячо! Не виждаш ли, че в Уайлдуд не е останала жива душа, защото вече е октомври. Още преди месец трябваше да сме се махнали оттук. Истинско чудо ще бъде, ако тази седмица успеем да съберем и петдесетачка.

Кеп не казва нищо. Той дори не обръща глава към Сали. Сграбчва кормилото на мотоциклета си и започва да го бута през малката врата на платформата, където е Джими. Сали тръшва вратата след него.

Тя продължава да плаче, докато разсеяно съблича мъжкия си работен комбинезон и пуловера. Под тях носи костюма си на орхидеи. Смачква комбинезона и пуловера на топка и ги мушва през люка на пода. Отива в ъгъла и отваря една дървена кутия. Изважда четка и огледало. Огледалото е шест на осем инча, със сгъваема метална подпорка. Поставя го върху пода на кладенеца. Разчесва косата си, после взима малко ръчно огледалце, за да види дали достатъчно с бухнала отзад и встрани.

Самичка в призрачния сумрак на кладенеца, тя бавно се завърта, за да огледа тялото си от всички страни. Плъзга ръка отпред по бедрата си, потупва ги отстрани, после с пръсти опипва задната им част. Прибира двете огледала и четката в кутията, пъха ги в люка на пода и здраво го затваря.

Изправя се в центъра на кладенеца, отвсякъде заобиколена от „Стената на смъртта“, поема дълбоко въздух, взима кочан билети и откача малката престилка с големи джобове от една кука на стената. Без да иска, издърпва и куката и я прибира в един от провисналите джобове, после изчезва през вратата, от която излязоха Джими и Кеп преди нея.

Девета част

На следващата сутрин още спя, когато усещам, че нещо грапаво се отърква в носа и бузата ми. Отварям очи и това, разбира се, е Канибал. Измъкнала се е по някакъв начин от сандъчето си през нощта, скочила е в леглото ми и се е настанила върху мен. Плъзвам ръка по гърба й, но този път тя не се опитва да хапе. Почесвам я зад ушите с две ръце. Кога ли е излязла от сандъчето си и дали не си е свършила работата на пода, питам се аз. Държа я с двете си ръце, бавно спускам крака от едната страна на леглото и внимателно стъпвам на линолеума. Оглеждам всичко, особено под креватите, но не откривам нищо подозрително. Нито пък подушвам нещо подозрително. Когато се доближава до лицето ми, усещам, че Канибал си има своя специфична миризма, но тя е съвсем друга. Козината й мирише на чекмедже в непроветрена стая, което никой не е отварял от дълго време.

Сигурен съм, че ме е събудила, за да я изведа навън. Тук не сме й донесли сандъче с пясък — нямаше място в колата. Бързо си обух банските гащета, една риза и пуловер, навлякох панталона и се приготвих да изляза бос. Взех си и моята кърпа, която беше простряна да се суши върху таблата в долния край на кревата. Навън слънцето вече изгрява, лъчите му пронизват стъклата и падат точно върху моята възглавница.

Мисля си да събудя мама и да й кажа, че излизам да поразходя Канибал, за да си свърши работата, но те с татко така сладко са се сгушили един в друг, че ми е жал да им развалям съня. Поглеждам към Лоръл да видя дали поне тя е будна, но и тя спи и смуче палеца си насън.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)