Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 122
Перейти на страницу:

Джими кимва. Кеп дава газ и задминава Тъфи, като му оставя голямо разстояние отпред, за да продължи да бяга. После рязко извива кормилото, спира и препречва алеята точно пред павилиона на Сами. Сами е застанал на стълбичката си над басейна, от която се качва, за да приветства публиката. В ръката си държи мегафон и веднага започва да дава инструкции на Кеп и Джими.

— Окей, Джими, не карай толкова бързо, просто стой зад него и бъди готов в случай, че побегне назад. Ясно, нали? А ти, Кеп, ти стой, където си. Ето го, задава се. Внимание, ето сега тръгнете и двамата едновременно към него. Мисля, че се отправя към „Стената“. Не, спря се. Души оная торба с месо, дето ти я донесе, Кеп. Кеп, сега е моментът да отидеш при него, ама пеш, и да го убедиш да влезе в клетката или в кладенеца. Ако пак тръгне насам, аз се хвърлям в басейна.

Кеп се приближава, а Тъфи стои спокойно и го чака до торбата с месо. Джими е седнал върху мотора си и му е препречил пътя назад. Кеп почесва Тъфи зад ухото, а Тъфи гальовно се отърква в него. И пак всичко е постарому. Кеп изважда от торбата недоядена свинска пържола и я подава на Тъфи. Тъфи я захапва. Кеп поглежда към клетката, после към Сами.

— Виждал ли си някъде катинара. Никакъв го няма. Много добре си спомням, че сутринта, след като изчистих клетката, го сложих обратно на вратата. А сега не го виждам наоколо.

Засега ще трябва да го приберем в кладенеца, поне докато намеря проклетия катинар. Сигурно е тук някъде, къде ще иде? Как въобще е излязъл от клетката?

Кеп хваща Тъфи за гривата и го завежда в кладенеца. Затваря вратата след него и хубаво я залоства.

— Ще отида да настигна Сали, преди да е съобщила в полицията. Няма смисъл да си създаваме излишни неприятности.

Джими закарва мотоциклета си до „Стената на смъртта“.

— Край. Аз съм до тук, така да знаеш. Не мога да го трая това космато чудовище. Омитам се на секундата, повече няма да ме видиш, Кеп, да ти е ясно!

— Както искаш, Джими. Не ти се сърдя. Ако това, дето разправяш, че Тъфи искал да те убие, е вярно, тогава на твое място и аз бих напуснал, но преди да си тръгнеш, би ли хвърлил на Тъфи тези мръвки тук, дето съм му ги купил? Просто се качи по стълбата и му ги пусни отгоре. Той сигурно умира от глад; особено след това сутрешно надбягване. Отдавна не се е разкършвал така. Има парчета месо от касапина, черен и бял дроб и говежди сърца; това ще го залъже. Аз се връщам след минутка. Искам да догоня Сали, преди да е казала на Мърф. Няма смисъл и той да се трови за нищо. Щом се върна, ще се разберем с теб.

— О’кей. Но ако питаш мен, аз бих оставил това гадно говедо да пукне от глад, ей така, да се самоизяде, да почне от опашката и да изръфа цялата си карантия.

Джими вдига торбата с неописуема погнуса и я държи на цяла ръка разстояние от работния си комбинезон. Кеп ритва стартера и отпрашва по „Стената на смъртта“, после навън.

Джими поема нагоре по тясната стълба, но след миг се връща. Взема си пръта с металното острие, който е изпуснал, докато се спасяваше от Тъфи. Вратата на клетката е отворена, но той въобще не забелязва катинара в дъното.

Джими се усмихва наум и хуква нагоре, изкачва по две стъпала наведнъж. Торбата е в едната му ръка, а в другата държи пръта — вдигнал го е като копие над главата си.

* * *

Отваря торбата и изважда парче говежди дроб. Нанизва го на края на пръта, високо над металната кука, защото този прът всъщност представлява рибарска канджа, и го спуска надолу, поклаща го, раздрусва месото, което виси като на въдица за дълбоководен риболов.

— Хайде, космата муцуно, хапва ти се мръвчица, нали? Този път истинска мръвчица, не вмирисан боклук.

Поклаща го точно в средата на кладенеца. Тъфи поглежда нагоре. Хвърля се да докачи месото с нокти, но Джими го прасва с пръта по главата и той се катурва на една страна.

— Така харесва ли ти, а, вонливо псе? Хайде, ела, ела насам, пухкаво котенце, хайде хоп!

Съвсем объркан, Тъфи започва да обикаля кладенеца в кръг, а Джими полюлява месото в центъра, дразни го.

Тъфи прави втори опит. Скача и още докато е във въздуха, Джими го ръга с кинджата, улучва го точно под едното око, при което Тъфи загубва равновесие и пада на земята по гръб.

— Ето това искам от тебе, глупако, да си счупиш врата, нищо повече. Нито зъбите, нито ноктите могат да ти помогнат сега. Хайде, ставай и започвай отново. Месцето си го бива, забий си зъбите в тази вкуснотия, нали искаш да се пооблажиш.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)