Гордост [bg]

Кеп тича след Тъфи, после спира, връща се. Джими е все още в клетката. След малко надниква, излиза навън.

— Това гнусно животно искаше да ме убие. Напъха си муцуната през решетките, само и само да ме докопа. Къде е сега?

— Стига, Джими, не е искал да те убие. Този лъв не знае да убива. И заек да му излезе насреща, пак няма да го убие, но сега е чак на алеята. Някой ще го види и тогава с нас е свършено.

Сали припълзява откъм „Стената“. Коленете й са ожулени. Цялата трепери. Изтичва към Кеп.

— Лъвът избяга. Кеп, какво ще правиш сега? Трябва ни помощ. Отивам да викам полицията. Някой може да пострада. Този лъв е гладен, освен това е и луд.

Кеп изважда мотоциклета си.

— Хайде, Джими, ще го настигнем и ще го върнем обратно в клетката. Хайде, давай!

Джими не казва нищо, поглежда към Сали. Не му се тръгва, но не иска Кеп да му се присмее.

— Добре, но да знаеш, — че след това напускам. Писна ми! Чуваш ли, писна ми вече!

Той се втурва и изважда мотоциклета си. И двамата почти едновременно ритват стартерите и моторите им изръмжават като същински лъвове. Кеп се навежда към Сали.

— Сал, не е зле да отидеш в полицията. Говори с Мърф, разкажи му какво се е случило. Той знае какво да прави.

Казва го и изфучава, а Джими подире му. Дават газ по морската алея и след малко зърват Тъфи, който се разхожда безгрижно, радва се на свободата си — първата свобода в неговия живот. Щом чува рева на мотоциклетите, той обръща глава назад и като ги вижда, хуква да бяга.

Когато мотоциклетите го настигат, той прескача бордюра на алеята и продължава по пясъка, за щастие на място, където почти не се виждат хора — все още е много рано. Без да слизат от моторите си, Кеп и Джими се спускат по стъпалата, които водят към плажа. Следват неотклонно Тъфи и гледат да му застанат от двете страни и отзад, за да го насочат обратно към „Стената“. Сухият пясък е дълбок и мотоциклетите непрекъснато поднасят. Тъфи тича прано към океана. Нагазва във вълните, обръща се и изревава.

Тук, на мократа ивица, моторите вървят по-леко. Кеп е отпред, Джими зад него, и двамата се мъчат да подбутнат Тъфи нагоре по плажа. Вълните се разливат зад него и при всеки плясък той се обръща, изревава, изръмжава, дави се. За него това е цял един нов свят. Мокър е, ревът му се губи сред рева на океана. Малцината посетители на плажа се разбягват.

И изведнъж Тъфи се спуска към дъсчената алея. Кеп и Джими са след него, не го изпускат нито за секунда. С един-единствен скок Тъфи се озовава на алеята. Кеп и Джими дават газ, за да вземат стъпалата нагоре, с мъка се задържат върху моторите си, като се изправят на педалите, за да намалят сътресението. Излизат на алеята и пак са по петите на Тъфи.

Кеп извръща глава и извиква през рамо.

— Ще мина отпред, за да го спра при „Стената“, а ти го пази отзад, не му давай възможност да се върне. Няма да издържи дълго на това темпо. Лъвовете бързо се изморяват. Не отивай много близо до него; просто го дръж пред себе си.