Ладията на Харон

Чувстваше се отдалечена от веселието, което избухна с нова сила, едва-едва погледна бутилката бира, която сложиха пред нея, и изпита досада от оживеното бъбрене на природозащитниците. Запита се дали не е отсъствала твърде дълго и не се нуждае от малко време да се аклиматизира към бурния им начин на живот. Или се бе променила, откакто за последен път беше на борда на «Надежда», когато беше част от това голямо семейство?

Случилото се действително и се бе отразило — смъртта на Бърт Манинг и евентуалното участие на баща и. И Мърсър. Тя разсеяно прокара пръсти по грапавата материя на якето му и установи, че кожата е осеяна с белези и е загрубяла като тази на собственика си.

Бе се почувствала абсолютно безсилна, когато мъжът в бара я сграбчи и започна да я опипва. Можеше да я изнасили и тя се съмняваше дали някой щеше да забележи това в суматохата. И после неочаквано Мърсър се озова там като герой в блудкав сантиментален роман, каквито четеше като малка. Аги нямаше представа как бе попаднал в бара, но му беше благодарна, макар че не го показа. Беше и трудно да овладее противоречивите чувства, които този мъж предизвикваше у нея. Мърсър я привличаше с неустоим магнетизъм, но въпреки това, когато бяха заедно, успяваше да я вбеси само с няколко думи или дори с поглед.

Тя се запита дали се заяжда с него заради нерешителността си да изгради стена между тях. Знаеше, че дори не трябва да мисли за Мърсър в тази светлина. Нали обичаше Ян и се надяваше един ден да стане негова съпруга? Аги нямаше отговор на тези въпроси, преследваше я само неясно усещане, че се забърква в нещо, което не е по силите й.

Запали цигара и стана, без да обръща внимание на веселието и бирата. Ян не беше на борда на «Надежда», когато Аги пристигна във Валдиз. Беше редно да го посрещне вместо да се включи в купона. Не го беше виждала от месец и би трябвало да очаква с нетърпение срещата им. Но в момента не изпитваше нищо.

Все пак тръгна към голямата каюта на Ян, проклинайки се заради липсата си на решителност. Винаги бе знаела какво иска и го бе постигала. Но сега? «Колко досадно» — помисли Аги, потропа плахо на вратата и влезе, без да чака отговор.

Ян седеше зад бюрото. Беше облечен в дебел пуловер, въпреки че в каютата беше топло. Очевидно беше на борда отскоро, защото инак щеше да се преоблече, тъй като не понасяше горещината. На бюрото бяха разхвърляни листове и той съсредоточено се бе навел над тях. Нервно написа нещо и най-после вдигна глава. Усмихна се, когато видя, че на прага стои Аги, която се бе скрила отчасти зад вратата, сякаш очакваше наказание.

— Аги! Господи, колко се радвам, че те виждам. — Той стана, разтвори ръце, притисна я до себе си и долепи устни до нейните, а когато тя не реагира, леко отстъпи назад. — Какво има, мила моя?

— О, Ян. — Тя млъкна, защото не беше сигурна какво не е наред. — Толкова се уплаших тази вечер. Чу ли за сбиването в бара?

— Да, казаха ми. Хайнц и Пиер ще бъдат задържани до сутринта по обвинение в пиянство и нарушаване на обществения ред. Някой спомена, че едва не са те изнасилили, но местен жител успял да те изведе през задната врата. Трябва да е било ужасно.