Ладията на Харон

— Не се занимаваме с тях, Мърсър. Разследваме участието на Кериков в случващото се. ПАПС не се вместват в случая.

— Преди малко присъствах на сбиване между тях и местни жители в един бар. Момчетата на ПАПС действаха като обучени войници. Съвсем не приличаха на любители на природата.

— Ако слушаше, щях да ти кажа, че открихме Иван Кериков — възкликна Хена. — Изглежда работи с някакви типове от Близкия изток, а не с група радикали с попечителски фондове.

— Какво научихте? — И последните следи от веселие изчезнаха от гласа на Мърсър.

— Проследихме фалшивия му паспорт до хотел «Холидей Ин» в Анкъридж. Наел е две стаи, апартамент за себе си и още две стаи, вероятно за телохранителите си. Персоналът си спомни, че трима от пазачите, които са араби, и мъж, отговарящ на описанието на Кериков, са напуснали хотела преди два дни. Времето съответства на изчезването на Хауард Смол. За съжаление ги изпуснахме. Сутринта нахлухме в хотела, но те бяха заминали преди два часа.

— По дяволите. Разбрахте ли дали се е обаждал на някого?

— Опасявам се, че и тук стигнахме до задънена улица. Обаждал се е, но на частна телефонна централа в Ню Йорк.

— И какво?

— Звъниш там и те свързват с друга линия. Така проследяването стига до частната телефонна централа, а не до човека, с когото си говорил. КГБ използваха този метод години наред в Съединените щати.

— Мамка му — прошепна Мърсър. — Все още нищо не се връзва. През последните два месеца в Аляска са внесени незаконно над двеста тона течен азот. На Кериков ще му трябват повече от няколко араби и двама телохранители, за да направи нещо с него.

— И смятате, че ПАПС са замесени? — чу се характерният глас на президента, който следеше разговора.

— Да, господин президент. Нямам доказателства, но тази организация е много подозрителна.

— Какво искаш да направим? — попита Хена.

— Да претърсите кораба им и да разберете дали течният азот е на борда, да проверите дали имат специални хладилници, където биха могли да го съхраняват. Арестувайте ги всичките, ако намерите дори машина за сладолед. Сигурен съм, че са замесени.

— Не мога да ходя насам-натам и да залавям кораби, които пътуват под чужд флаг, Мърсър.

— Я стига, Дик. Ти контролираш проклетото ФБР. Ще измислиш начин да качиш хората си на борда на «Надежда». Използвай прикритието на санитарни инспектори, които проверяват за бразилска срамна въшка. Каквото ти хрумне.

— Ако грешиш, ще ти скъсам задника — заплаши го Хена.

— Мислех, че ще го сториш, защото съм отишъл в Аляска.

— Добре. Какво друго знаеш?

— Нищо. А може би всичко. Научих, че Бърт Манинг е работил за Джонсън. И Джонсън е знаел точно в колко часа ще бъде извършено нападението в дома ми.

— Какви ги говорите? — Президентът мигновено усети скандала. Преди малко бе играл голф с Макс Джонсън.

— Не знам, сър, но говорих с дъщеря му и този факт много я е уплашил.

— Мърсър — намеси се Кони ван Бурен, — сериозно ли смяташ, че Джонсън е замесен? Той може да загуби много повече в Аляска от всеки друг.