Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Да — отговори Аги, изпитвайки облекчение, че Ян не подозира какви мисли се въртят в главата й.
— Не знаех, че ще дойдеш по-рано в Аляска. Щях да те посрещна в Анкъридж. Защо не ми се обади? — Верховен се вторачи в невероятните и смарагдовозелени очи.
— И аз не знаех. Реших да дойда ей така, изведнъж. — Аги не спомена за паниката, която бе предшествала заминаването и от Вашингтон.
— Е, няма значение. Радвам се, че си тук. — Ян и се усмихна. Дрезгавият глас издаде намеренията му.
— Моля те, Ян, не тази вечер. Знам, че не съм те виждала отдавна, но не се чувствам добре. Имам усещането, че съм омърсена. Онзи мъж… — Гласът и постепенно заглъхна.
— О, скъпа, нямах предвид това. Е, донякъде. Но слушай, тук ще стават големи неща. Искам да ги видиш и да участваш в тях.
Предупреждението на Мърсър изведнъж проблесна в съзнанието й.
— Какви неща, Ян?
— Скоро ще нанесем истински удар на фашистката корпорация, чиято алчност съсипва планетата.
— Баща ми включен ли е? — Нямаше намерение да защитава баща си, но тонът и беше груб и обвинителен.
— Говорихме за това — каза Верховен и вдигна ръце, сякаш се предпазваше от физически удар. — Мислех, че разбираш — баща ти е един от нашите най-жестоки врагове. «Петромакс» е сред най-безмилостните експлоататори в света. Смятах, че нямаш възражения срещу онова, което правим. Безброй пъти си казвала, че искаш да му го върнеш. И сега имаш тази възможност. Пред прага сме на нещо голямо, което ще спаси Аляска и може би останалата част на земното кълбо. През следващите няколко дни ще принудим хората да живеят без петрол, Аги. Не знаеш ли какво означава това?
— Не, Ян. Какво означава? — троснато отвърна тя. Обаянието му вече не и въздействаше. Аги за пръв път го видя такъв, какъвто беше в действителност, а не какъвто искаше да го вижда. «Какво направи Мърсър с мен?» — запита се безпомощно.
— Ще разбереш, когато приключим. Ще видиш. Ще спасим планетата от най-големия и бич, жаждата и за петрол.
Аги отново се замисли за думите на Мърсър.
— С какво ще го замените?
— Моля? — нежно попита Ян.
— Ако блокирате петрола на света, как ще снабдявате с енергия училищата и болниците и ще осигурявате работа на милионите хора, които зависят от петрола, за да си изкарват прехраната? — попита Аги и се освободи от прегръдката му.
— Няма да блокирам запасите от петрол на света, а ще го превърна в такъв отблъскващ източник на енергия, че никой няма да иска да го използва.
— Какви ги говориш?
Той отново я взе в обятията си, притисна възбудения си пенис до тялото и и трескаво плъзна ръце по гърба й.
— После, Аги. — Верховен впи устни във вдлъбнатината в основата на шията й. Езикът му пъргаво галеше една от най-чувствителните и зони.
— Ян, моля те. Казах ти.
Той не обърна внимание на молбите й.
— Не съм те виждал отдавна, Аги. Желая те. Верховен я поведе към спалнята. Аги му се остави, макар че можеше да се възпротиви. Дори да бе усетил, че тялото и е сковано, Ян с нищо не показа това. Той нежно я сложи на леглото.
— Колко си красива — промълви Верховен. Лицето му беше зачервено от страст.
— Ян, моля те, недей — прошепна тя. Защо се случваше това? Защо го позволяваше? Колкото и да искаше да го спре, нещо и подсказваше, че му е задължена. Но веднага щом тази мисъл и хрумна, тя я отхвърли. Не му дължеше нищо.
Той разкопча копчето на джинсите и и бавно смъкна ципа.
Аги не понечи да му помогне, нито се опита да му попречи. Тялото и добре познаваше ръцете му, които галеха бедрата и гърдите й. Наистина ли не му беше длъжница? Те бяха любовници почти от година. Редно беше да се любят.
Ян се съблече и след миг проникна в нея болезнено, защото тя не реагираше на ласките му. Верховен обаче сякаш не забелязваше това и тласкаше силно, затворил очи. Стигна до оргазъм и притисна глава до рамото й.
Аги се почувства омърсена.
Мърсър се върна в хотела в полунощ. Съзнанието му беше ясно, а бурните емоции отпреди час — овладени. Беше премръзнал до мозъка на костите си. Тъй като даде якето си на Аги, трябваше да върви до хотела само по риза, а времето беше много студено. Замисли се дали да не се изкъпе, но погледна часовника си и реши, че е по-добре да се обади по телефона, а сетне да се погрижи за потребностите на тялото си.
Набра номера и се изненада, когато от другата страна на линията отговориха едва след четвъртото позвъняване.