Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Да ти го начукам.
— Довиждане, Аги. — Той тръгна и изпита облекчение, когато тя го настигна и го хвана за ръкава.
— Съжалявам. Не ме интересува защо беше там тази вечер, но съм ти благодарна. — Аги го погледна. Очите и искряха като скъпоценни камъни.
Повече от всичко на света Мърсър искаше да я целуне. Но вместо това се обърна и продължи да върви. Не обичаше да бъде така объркан и естествената му реакция беше да си тръгне, сякаш отдалечаването от нея щеше да изтрие болката в сърцето му.
— Мърсър, чакай! — Аги отново го настигна и закрачи до него. Без да пророни дума, той съблече якето си и го наметна на раменете й. Тя се сгуши в дрехата, сякаш беше любимото и детско одеяло. — Трябва да поговорим.
— Не мисля така.
— Познавам човека, който нахлу в дома ти.
— Досетих се — монотонно отвърна Мърсър, доволен, че Аги не е отбегнала другия въпрос, който го измъчваше от онази нощ. — Не бях виждал човек да посреща така смъртта. На лицето ти не бяха изписани страх или възмущение, а личеше, че го познаваш.
Мърсър може и да бе очаквал първото и откровение, но не беше подготвен за второто.
— Той работеше за баща ми.
— Какво? — Мърсър спря и я обърна към себе си.
— Да. Вчера попитах баща ми. Отговори ми, че Бърт Манинг не работи за него от няколко месеца.
— И ти му повярва?
— Да. Всъщност не. Може би. Не знам.
— Аги, тук става дума за човешки живот, и по-точно за моя.
— Баща ми знаеше в колко часа съм била в дома ти. Единственият начин да знае това е, ако Манинг му го е съобщил, преди да нахлуе в къщата ти, за да се опита да те убие. Следователно не е преставал да работи за него. — Аги млъкна за миг. Беше на път да се разплаче. — Не мога да повярвам. Баща ми е чудовище, но никога не би поръчал да убият някого, най-малко пък теб. Вие сте приятели. След разговора си с него бях толкова уплашена, че не знаех какво да мисля, затова дойдох тук два дни по-рано.
— Аги, направи си услуга и се махни от Аляска, по дяволите. Тук не си в безопасност.
— Тук съм в по-голяма безопасност, отколкото бях във Вашингтон.
Те отново тръгнаха.
— Манинг не е преследвал теб, а мен, и мотивът му няма нищо общо с баща ти. Прибери се вкъщи.
— Какво общо има всичко това с присъствието ми в Аляска?
— Повече, отколкото мислиш, но нямам време да ти обяснявам. — Мърсър бе овладял емоциите си, затова, когато отново заговори, в гласа му не прозвуча огорчението, което изпитваше. — Ти и твоите приятели от ПАПС трябва да си съберете багажа и да отидете другаде.
— Никой от нас няма да си тръгне, докато не си свършим работата — заяви Аги.
— Ако искате да се завързвате за дървета и да организирате походи, чудесно, но тук умират хора и се опасявам, че всичко още не е свършило. Не разбираш ли, че ще се забъркаш в нещо по-опасно от сбиването в бара? Животът ти не е ли по-ценен от вдигането на шум за опазването на околната среда? Баща ти няма нищо общо с нападението в дома ми, Аги. Опитът за покушение беше координиран от бивш агент на КГБ на име Иван Кериков. В момента той е в Аляска и вече уби четирима души, трима от които бяха мои приятели.
— Но татко знаеше кога точно съм била при теб — настоя тя.
Двамата се бяха върнали на доковете, където тълпа активисти на ПАПС се бяха събрали около двете големи гумени лодки «Зодиак». От смеха им се подразбираше, че само неколцина от тях са били арестувани и никой не е пострадал сериозно в сбиването. Мърсър предположи, че снизходителността им се дължи на присъствието на репортерите. Убеждението му, че те са като група колежани, тръгнали да се забавляват, се затвърди. Той спря, когато навлязоха в сенките на складовете, и се вгледа малко по-критично в природозащитниците. Изглеждаха твърде спокойни и нещо в този факт започна да тормози съзнанието му.
— Е, ето ги твоите приятели. Знам, че няма да се вслушаш в съвета ми, защото си твърдоглава, но искам да внимаваш.
— Мърсър, аз…
— Бъди предпазлива. — Той се обърна и изчезна в мрака толкова бързо, че я изненада.
Миг по-късно Аги се присъедини към приятелите си и започна да се смее заедно с тях, докато се хвалеха със смелостта си в сбиването. След това се качиха на гумените лодки и отплаваха към «Надежда». Аги се взираше в мрака, надявайки се да види Мърсър да я наблюдава, но той бе изчезнал.
Докато групата се настаняваше в лодките, ги наблюдаваше друг човек, скрит в сенките. Той вяло масажираше пениса си, докато гледаше как Аги прекрачва в лодката. Джинсите и се опънаха по стройното и тяло, докато скачаше на «Зодиак».