Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— По-бавно — заповяда той на кучетата и натисна леко спирачката, за да подсили командата. Кучетата намалиха.
— Какво правиш? — извика Тери.
— Скачай!
— Какво?
— Скачай и тичай към светлините и хората при Смитсъновия институт. Не мога да му избягам, докато и ти си в шейната. А той гони мен, не теб!
Тери неохотно преодоля естествената си склонност да противоречи — разбираше идеално опасното положение, — претърколи се от шейната, скочи на крака и побягна. Остин изкрещя на кучетата да се размърдат и те отново се втурнаха с пълни сили напред. Рязко зави надясно към една странична алея. Сега шейната бе по-лека, реагираше по-добре и се движеше по-бързо. Той с радост забеляза, че Белязаната мутра продължава да го преследва. Тери бе в безопасност, но пък намаляването на скоростта бе дало възможност на Умейлик да съкрати разстоянието, което ги делеше.
В очите на Остин се стичаше пот. Той избърса чело с ръкава на смокинга и пак хвърли поглед през рамо. Белязаната мутра бе намалил разстоянието наполовина. Остин избягна още един пешеходец и погледна напред. В далечината различаваше белия обелиск на монумента на Вашингтон. Вероятно около него имаше въоръжена охрана, но нямаше начин да успее да се добере дотам. Кучетата започваха да се изморяват. Усети как леко забавиха крачка и шейната започна да се държи като оставаща без бензин кола. Опита се да накара кучетата да се движат по-бързо с цъкащия звук, който бе чул по време на състезанието.
По улицата пред него се движеха автомобили. С малко късмет и точно преценяване на времето можеше да пресече и да остави преследвача си от другата страна на улицата. Шейната изскочи от Пешеходната алея на тротоара. Остин видя пролука между две коли и се насочи към нея с надеждата да пресече платното. Кучетата се поколебаха, но той им викна и те продължиха напред. Лапите на водача вече бяха на платното, когато една от вездесъщите лимузини, изпълващи вашингтонските улици, се появи буквално от нищото и го засече.
Остин натисна с всичка сила лоста за управление. Водещото куче бе доста пред него и вече се бе втурнало надясно, следвано от останалите кучета и шейната. Тя се наклони под ъгъл като платноходка на напречен вятър. Остин компенсира с тялото си и колелетата отново докоснаха земята. Кучетата продължаваха да тичат по тротоара. Белязаната мутра бе минал под ъгъл и се носеше по тротоара само на няколко метра от Остин.
Двете шейни летяха успоредно като състезателните колесници от филма „Бен Хур“. Остин си помисли дали да не се откаже от управлението — кучетата май щяха да се справят по-добре от него. Просто трябваше да се държи здраво, за да не падне. Не можеше да се сравнява по умения с другия водач. Шейните се носеха една до друга толкова близо, че двамата почти можеха да се докоснат. И тогава Белязаната мутра вдигна ръка и насочи към Остин пистолет. Деляха ги само няколко стъпки.
Остин изпита чувството, че някой току-що е нарисувал мишена на челото му. Но точният изстрел нямаше да е лесна работа. Белязаната мутра държеше лоста с лявата си ръка, а пистолета — с дясната. Лишената от стабилно управление шейна се люшкаше и водачът й не можеше да се прицели. Въпреки това се опита и стреля.
Куршумът мина над Остин. Това обаче не го успокои. Белязаната мутра щеше да продължи да стреля, докато не останеше без патрони. Дори летящото олово да пропуснеше Остин, можеше да пострада някой невинен. Като действаше по-скоро инстинктивно, отколкото разумно, той дръпна спирачките. Шейната на ескимоса се озова малко пред него. Остин повтори мръсната тактика на Умейлик от състезанието и насочи шейната си вдясно. Предното колело докосна задната гума на другата шейна и Белязаната мутра залитна.
Маневрата бе рискована, но имаше желания ефект. Белязаната мутра държеше лоста за управление само с една ръка и не бе в състояние да овладее шейната. Тя поднесе и се преобърна, а Белязаната мутра се стовари на земята. Пистолетът отлетя от ръката му и изтрака по тротоара. Кучетата продължиха да тичат — влачеха преобърнатата шейна, — но после се усетиха, че само си пилеят силите, и спряха.
Остин нямаше време за ликуване. Кучетата му дърпаха шейната към Конститюшън Авеню. Той им изкрещя да спрат и дръпна спирачките докрай, но без резултат. Кучетата се бяха подплашили от изстрела, а може би бяха раздразнени от непохватното му управление и усещаха, че той просто се вози. Излетяха на претоварения булевард, без да се оглеждат.
Шейната отлетя от бордюра, понесе се във въздуха и се стовари с четирите си колела върху асфалта. Зъбите на Остин изтракаха. Разнесе се пронизителен вой — шофьорът на един огромен като къща джип натисна рязко спирачки и масивната хромирана решетка се озова само на сантиметри от шейната. Остин успя да зърне ужасеното лице зад волана. Очите на шофьора щяха да изскочат от орбитите при вида на човек в смокинг, който кара теглена от кучета шейна по най-оживения булевард на Вашингтон.