Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Несъмнено, Ваша Светлост — отвърна въодушевено мнимият толнедранец. — Често самият император дава да се разбере, че се интересува от подобен проект.
— Превъзходно! — рече Катандрион. — Великолепно! А като залог за нашия бъдещ съюз, мога ли да разчитам на влиянието ти пред императора, за да му предложиш да поеме половината от разноските по изграждането на това пристанище?
— Убеден съм, че императорът ще се отнесе благосклонно към едно такова предложение!
Толнедранец от какъвто и да е ранг, склонен да пръска пари?! Само това беше достатъчно, за да разобличим този мошеник Халдон! Бях предложила на херцога да занимава нашия заподозрян с разговор на произволна тема, ако ще това и да са пълни измислици, за да отклони вниманието му. Имах нужда от малко време да проуча съзнанието на Халдон и да разбера истинския му произход. Митът за пристанището беше идея на самия Катандрион и той потвърди още веднъж неговата висока интелигентност.
Оставих ги да побъбрят още известно време, после станах от мястото си и се приближих до осветеното от мъждивата лампа място.
— Много ми е неприятно, че се налага да прекъсна приятната ви беседа, господа — казах, — но имаме още много да свършим до настъпване на утрото. Затова ще е най-добре веднага да се залавяме за работа.
Нито арендите, нито мургите са свикнали жени да се намесват в държавните дела, затова внезапната ми поява стресна и двамата. Мургът ме погледна остро и лицето му пребледня като на мъртвец.
— Ти?! — изхълца той.
Тогава за първи път моето присъствие предизвикваше подобна реакция. Загледах се любопитно в него.
— Как успя да промениш чертите си, Халдон? — попитах аз. — Така изобщо не приличаш на ангарак. Ктучик ли направи това? Сигурно е било ужасно болезнено за теб.
Очите му добиха лукаво изражение.
— Съжалявам, мадам — отвърна той, като бързо се съвземаше от първоначалната си изненада. — Ни най-малка представа нямам за какво говорите.
— Защо трябва да играем тези уморителни игрички, когато така или иначе е ясно как ще завърши всичко — попитах. — Би било ужасно изтощително и за трима ни. — Дори докато говорех, аз внимателно проучвах и най-тъмните кътчета от съзнанието на мнимия толнедранец. С огромна изненада разбрах, че това, от което той се боеше най-много на света, беше моят баща! Изобщо не го бях очаквала, но тутакси си дадох сметка, че този факт много ще облекчи моята задача.
— Толкова много неща излязоха наяве за съвсем кратко време, че аз нищо не успях да проумея — намеси се Катандрион, като се опитваше да изглежда объркан.
— Много е просто, Ваша Светлост — отвърнах. — Този господин, който се представя за Халдон, в действителност е мург, чието истинско име сигурно е направо непроизносимо. Сега по-ясно ли Ви стана?
— Но той изобщо не прилича на мург, милейди!
— Да, вече го забелязах. Затова се налага да го поразпитаме как е постигнал това.
— Тя лъже! — озъби се мургът.
— Това е малко вероятно — студено го прекъсна Катандрион, после се обърна към мен. — Изглежда той Ви познава, милейди.
— Да — съгласих се аз. — По всичко личи, че Ктучик го е предупредил за мен. — Взрях се неумолимо в нашия гост. — Боя се, че стигнахме до най-неприятната част от вечерта — рекох с подправено прискърбие. — Искаш ли направо да ни разкриеш всичко за плана на твоя господар, или ще се наложи да те убеждавам? И в двата случая най-накрая ще си признаеш онова, което искам да узная от теб, но това може да стане и по-безболезнено. Ти решаваш!
Очите му изведнъж станаха безизразни, но дълбоко в тях гореше ненавист.
— Прави каквото знаеш, вещице — каза дръзко той. — Аз съм дагаши и ще устоя на всички мъки, на които ме подложиш.
— Много се радвам, че поне престана с този досаден маскарад — отвърнах. — А, между другото, ще позволиш ли да те освободя от тоя нож, дето го криеш под пелерината си? Толкова ще бъдем огорчени, ако решиш да се самоубиеш, да не говорим за петната по килима, които биха останали след това! — Със силата на Волята си измъкнах изпод дрехите му триъгълната кама и любопитно я разгледах, когато тя се озова в ръцете ми. — Ама че интересно оръжие — отбелязах, мръщейки се леко. — А, разбирам. Това е нож, който се мята отдалече. Изглежда много впечатляващо. Но да продължаваме нататък.
Втренчих се в очите му, докато съсредоточавах Волята си. Признавам, че имах голямо предимство пред него — знаех от какво най-много се страхува. Тогава незабележимо повдигнах дясната си ръка и освободих Волята си.