Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Мейсън отново скочи от мястото си.
— Възразявам, ваша милост. Човекът може да е арестуван…
— Приема се — прекъсна го съдия Ромли.
— Вземали ли сте някога отпечатъци от пръстите от този човек, господин Бордж? — продължи с въпросите заместник — областният прокурор.
— Да.
— Кога?
— През 1929, през 1934 и през 1935 година.
— Разполагате ли с тези отпечатъци в момента?
— Да.
— Можете ли да ни ги покажете, моля?
Скудър взе онова, което показа свидетелят.
— Бих искал да представя тези отпечатъци като веществено доказателство по делото — обяви той.
— Не възразявам — обади се адвокатът.
— А сега ще ви попитам, господин Бордж, ходихте ли снощи в апартамента, нает от господин Морган Ийвс? — попита Скудър.
— Да.
— Какво правихте там?
— Възразявам — извика Мейсън. — Отново неправомерен въпрос, който не е свързан с разглеждания случай.
— Все още се водят предварителни слушания — възрази на своя страна заместник — областният прокурор, без да става от МЯСТОТО си. — По-късно ще обясня връзката.
— Възражението се отхвърля — заяви съдия Ромли.
— Посипах с прах някои от предметите с цел разкриването на скрити отпечатъци от пръсти, които биха могли да се намерят в апартамента.
— И открихте ли подобни отпечатъци?
— Да.
— Фотографирахте ли ги?
— Да.
— Носите ли снимки на откритите от вас скрити отпечатъци?
— Да, нося.
Бордж измъкна снимките от джоба си.
Скудър отмести стола си назад и се изправи. Заговори ясно и бавно, така че присъстващите в съдебната зала да не срещат никакви затруднения при следенето на мисълта му, а в същото време и за да внуши на същите тези хора, че въпросът, който задава в момента, е от особена важност.
— Бих искал да ви попитам сега, господин Бордж, дали между фотографираните от вас скрити отпечатъци от пръсти има такива, които съвпадат с отпечатъците на мъжа, за чието криминално досие ни разказахте преди малко?
— Да, има.
— Къде открихте тези отпечатъци?
— На най-различни места в апартамента: в банята, на масата, по огледалото, по дръжките на вратите, както и по самобръсначката му.
— Фотографирахте ли тези отпечатъци?
— Да.
— Носите ли направените снимки?
— Да.
— Бих искал да ги представя като веществено доказателство.
— Не възразявам — заяви Мейсън, когато Скудър подаде купчината снимки на чиновничката.
— А открихте ли нечии други отпечатъци в същия апартамент? — попита заместник — областният прокурор.
— Да.
— Чии по-точно?
— Възразявам — извика отново Пери. — Въпросът е неправомерен и няма никаква връзка с разглеждания случай.
— Отхвърля се — обяви веднага съдия Ромли.
Бордж се изхили към Мейсън.
— Открих отпечатъците на Пери Мейсън — каза той. — Открих също така отпечатъци на Пол Дрейк, детектив, нает от Пери Мейсън. Намерих също така инвалидната количка, а по нея и отпечатъците на човека, който най-вероятно я е ползвал. Открих и отпечатъци от женски пръсти.
— И фотографирахте ли всички тези отпечатъци, като отбелязвахте на всяка от снимките къде по-точно са открити?
— Да.
— Бих предложил всичко това също да бъде представено като веществено доказателство по делото.
Мейсън седеше отпуснат с вид на човек, който току-що е понесъл тежко поражение.
— Май няма възражения и тези снимки да се представят като веществено доказателство — обяви след малко съдия Ромли.
— Искам да ви попитам, господин Бордж — продължи с разпита на свидетеля си Скудър, — вие лично присъствахте ли в апартамента вчера вечерта някъде към десет часа и петдесет минути, когато там се бяхме събрали Пери Мейсън, Пол Дрейк, някаква госпожица Дела Стрийт, инспектор Франк Бодфиш и аз?
— Да, присъствах.
— И чухте ли ме да обвинявам Пери Мейсън, че е отвлякъл от апартамента споменатия вече Роджър П. Картман, който временно е пребивавал там? Обвиних ли тогава Пери Мейсън, че е отвлякъл насила въпросния Роджър П. Картман и че го държи някъде, където заместник — областният прокурор не би могъл да го открие и да го докара пред съда, за да даде свидетелски показания за онова, което е видял във връзка с делото „Щатът срещу Ана Моър“, известна също така като Ана Нюбъри?
— Бях там — отговори Бордж. — И ви чух да отправяте тези обвинения.
— И какъв бе отговорът на господин Пери Мейсън след отправените му обвинения?
Мейсън скочи от мястото си, постарал се да си придаде вид на безумно уплашен.
— Възразявам, ваша милост! Въпросът е неправомерен и по никакъв начин не е свързан…
Но съдия Ромли го прекъсна:
— Възражението се отхвърля.