Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Ей, ти, малък негоднико, знаеш, че ками като тая са забранени, кинджиру.
Ори не разбра думите, но заповедта и наказанието бяха известни на всички. Ори веднага грабна ножа си и хукна. Сержантът стреля по него, но куршумът уцели керемида, а японецът се прехвърли над нисък зид и се загуби в лабиринта от улички и постройки. Патрулът не си направи труда да го подгони, само го изругаха няколко пъти; носенето на нож бе незначителна наказуема простъпка, като нарушителят изяждаше един бой, а камата се конфискуваше.
Той пак бе изчакал скрит, докато да се присъедини към групичка рибари, които слизаха към брега, после повторно се бе върнал, огледа оградата на Легацията и бързо откри безопасно местенце. Спусна се там и зачака.
Същата сутрин Ори се бе престорил, че е готов да тръгне за Киото, както искаше Хирага.
— Щом се свържа с Кацумата, ще ти изпратя съобщение оттам — каза Ори, умишлено стиснал устни. — Увери се, че момичето няма да се измъкне!
— Тя е жена на тай-пана, така че всяка нейна стъпка е премерена и лесно ще я открием — отвърна му Хирага също студено. — Пази се, на Токайдо е опасно — наказателните патрули и охраната на бариерите ще бъдат много бдителни.
— По-добре е да почитаме соно-джой, по-добре да ми разрешиш да остана, по-добре да запалим Йокохама. Акимото пристига днес, лесно можем да го сторим.
— Когато се върнеш. Ако останеш сега, ще допуснеш грешка, жената ти е завъртяла главата и те прави опасен за себе си, за приятелите ти и за соно-джой.
— Ами ти, Хирага? Гай-джин са те омотали и са замаяли трезвия ти разсъдък.
— Не, казвам ти за последен път.
Без да го е грижа, че ще предизвика Хирага още повече, той изтърси:
— Видя каква сган са гай-джин, пияни и противни, бият се като животни, гуляят и развратничат в Пияния град. Това ли са хората, за които искаш да научиш повече и да заприличаш на тях?
— Върви!
Все така разгневен, той бе прибрал късия си меч и пистолета. По предложение на Райко се бе присъединил към всекидневния поток от прислужници, отиващи на пазар в Канагава, където се намираха най-доброто саке и най-хубавите храни. С тях премина през бариерите на Йошивара и на Колонията, наказателният патрул все още се спотайваше сред охраната, като я изнервяше толкова, колкото и селяните. На половината път към Канагава, претъпкан от хора, Ори се измъкна към брега. Там подкупи един рибар да го откара до отдалечения край на Колонията, близо до Пияния град, и да го скрие до здрач.
„Правя точно каквото трябва — мислеше си той напълно убедено, слабият морски вятър разгонваше нощните насекоми. — Жената е най-добрата мишена за соно-джой. Каквото и да говори Хирага, никога няма да имам друга възможност да се отърва от магията й. Да, омагьосала ме е. Сигурно е ками, дух, вълчица, преродена повторно в гай-джин, никоя друга жена не може да е девствена и упоена и с готовност да ме приеме такава, никоя друга не може да накара някой мъж да свърши, както свърших аз, и да ме подлудява от желание.
Тази вечер ще я обладая за втори път. После ще я убия. Ако успея да избягам, карма. Ако не, карма. Но тя ще умре от ръката ми.“
Потта се стичаше по лицето и гърба му. Той пак се съсредоточи, залепен за пролуката, тя бе толкова близо, че ако не беше стената, можеше да се пресегне и да я докосне. Анжелик се качи в леглото, нощницата й се разтвори. Прислужницата намали пламъка и остави само топла светлинка.
— Лекъ нож, госп’жица.
— Лека нощ, А Со.
Доволна, че остава сама, Анжелик се намести уютно в завивките, наблюдаваше сенките от пламъка, които танцуваха, с глава, отпусната на ръката й. Преди Канагава никога не се бе страхувала от тъмнината, бързо заспиваше и се събуждаше бодра. След Канагава навиците й се промениха. Сега настояваше лампата да свети през нощта. Сънят не идваше лесно. Скоро мислите й тръгваха по пътеките на диви догадки. Току опипваше гърдите си.
Наедрели ли са от вчера, зърната ми по-чувствителни ли са? Да, да, не, само си въобразявам. А коремът ми? По-кръгъл ли е? Не, няма никаква разлика още, но…
Но все пак има огромна разлика като преди Христа и след Христа. И поне веднъж дневно се чудя дали е момче или момиче? Или дявол, метнал се на баща си насилник. Не, моето дете не може да бъде дявол!
Дявол. Това ми напомня, че днес е петък и след два дни трябва да ида на църква и отново да се изповядам. И как ще говоря? Как ненавиждам изповедта сега и тоя отец Лео, такъв дебел, недодялан, вонящ на тютюн, развратен дядка. Напомня ми за изповедника на леля Ема в Париж — стария шотландец, вмирисан на уиски, чийто френски беше толкова гнусен, колкото и расото му. Имах късмет, че нито леля, нито чичо Мишел бяха фанатици, само обикновени неделни католици. Как ли е тя и горкият чичо Мишел. Утре ще поговоря с Малкълм…