Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да чакаш, приятелю. Изобщо не изглеждаш добре, сякаш, да не дава Господ, имаш криза на черния дроб.
— Може би, може би. Аз… аз… наистина не се чувствам много добре. — Андре погледна Анжелик. — Съжалявам — каза той с тих и спокоен глас, задържа очите си върху нейните, пак заприлича на предишния Андре, цялата странност, страст и буйство бяха изчезнали. — Лека нощ, Анжелик, не се бой от нищо, никога. Господин Вервен е съвсем прав.
— Да… да, благодаря ти, Андре. — Анжелик се насили да се усмихне и тогава той си отиде. Тя се бе взряла втренчено, искаше да прочете истината в очите му. Те гледаха приятелски, нищо повече. Но не можеше да се довери на онова, което видя. Въпреки всичко знаеше, че трябва да сключи примирие с него, да приеме неизбежните му извинения — да се престори, че е забравила всичко и е сметнала нападението за моментна лудост — и отново да станат приятели. Привидно.
Девойката потръпна. Дълбоко в себе си тя също проумя, че в края на краищата ще трябва да му даде всичко, което той поиска. Докато е жив.
Ори трепереше, сгушен до обърната рибарска лодка на каменистия бряг. На двадесетина ярда е шипене се разбиваше прибоят.
— Ти си напълно бака — ахна той, гневът му бе насочен към самия него. Преди да се усети какво върши, той бе блъснал по кепенците, а след това, ужасен от глупостта си, бе побягнал; прехвърли оградата, намери греблото, което използваше за маскировка, метна го на рамо и хукна безпрепятствено през пътя, а гласове на гай-джин го следваха по петите…
„Хирага трябва да е прав — помисли си той, отвратен, объркан, сърцето му се свиваше в гърдите, рамото му туптеше, а гореща струйка кръв се стичаше от раната, която стремителното бягство му бе причинило. — Може би тази жена наистина ме е подлудила. Лудост бе да удрям по кепенците — за какво ми беше? Има ли някакво значение, ако още някой спи с нея? Защо избухнах, а сърцето ми се качи в гърлото? Не я притежавам и не искам да я притежавам, какво значение има, ако някой гай-джин я обладае доброволно или насилствено! Някои жени се нуждаят от известно насилие, за да се възбудят, както много мъже… о, почакай, щеше ли да е по-добре, ако тя се бе борила с мен, вместо да ме приеме с готовност, колкото и упоена да беше или да се преструваше, че е?
Преструваше ли се?“
За първи път му хрумна подобна мисъл. Малко от яда му се изпари, но сърцето му продължаваше да тупти и болката зад слепоочията не го отпускаше. „Възможно ли е да се е преструвала? Ийе, възможно е, ръцете й ме прегърнаха и краката й ме обхванаха, а тялото й се движеше като никое друго досега — всички жени в леглото се движат чувствено, със стонове и въздишки, а понякога и с малко сълзи и «О, колко си силен, как ме изпразни, никога не съм имала късмет с такъв мъж по-рано…», но всеки клиент знае, че това са само думи без съдържание, заучени наизуст, част от тяхното обучение, нищо повече.
Тя не беше като тях, всеки момент означаваше нещо за мен. Няма значение дали се е преструвала на упоена или не — вероятно го е направила, жените са толкова коварни. Не ме е грижа, не трябваше да блъскам по капака като безумен, да издавам присъствието си и скривалището си. Навярно провалих завинаги всички възможности да получа достъп дотам!“
Гневът му отново избухна. Юмрукът му разцепи дървото на корпуса.
— Бака! — изграчи той, искаше му се да го изкрещи високо.
По чакъла се чуха стъпки. Той се пъхна по-дълбоко в сенките, луната криеше опасност, долови гласовете на приближаващи се рибари, които бъбреха помежду си, и се прокле, че не е бил по-бдителен. Грубоват, на средна възраст рибар заобиколи кила на лодката и спря?
— Внимавай! Кой си ти, страннико? — ядоса се мъжът, приготвяйки късата мачта, която носеше като тояга. — Какво правиш тук?
Ори не помръдна, само го изгледа, както и другите двама, които се приближиха до него. Единият също бе на средна възраст, другият по-млад, малко по-голям от самия Ори. И двамата носеха гребла и рибарски мрежи.
— По-добре е да не задаваш такива въпроси на по-високопоставени — каза Ори. — Ама че възпитание!
— Кой си ти, ти не си саму… — Мъжът млъкна вцепенен, тъй като Ори скочи в краката му, мечът мигновено се озова в ръката му с опасно извадено наполовина от ножницата острие.
— На колене, сган, преди да изтръгна вашите бака сърца — прическата не ме прави по-малко самурай! — Рибарите тутакси паднаха на колене, заровиха глави в пясъка и запелтечиха извинения, безпогрешно разпознали и знатната особа, и начина, по който държи меча. — Млъкнете! — изръмжа Ори. — Къде сте тръгнали?