Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Аййиая, госп’жица — сопна се А Со, докато помагаше на Анжелик да се съблече; девойката не седеше мирно, веселото й настроение се върна — неотложният й проблем бе решен. — Госп’жица!
— О, много добре, но побързай. — Анжелик се изправи до леглото и продължи да си тананика веселата полка. Стаята изглеждаше по-уютна и приятна в светлината на лампата, отколкото денем, стъклените прозорци бяха леко открехнати, а дървените капаци — залостени.
— Госп’жица прекарал добре, хей? — А Со ловко заразвързва връзките на кринолина на талията й.
— Добре, благодаря ти — учтиво рече Анжелик, не я харесваше особено. А Со бе с широк ханш, на средна възраст, прислужница, а не истинска бавачка.
„Но тя е толкова стара, Малкълм, намери ми някоя млада и хубава, която се смее!
— Гордън Чжан, нашият компрадор, я избра, Анжелик. Той гарантира, че можеш напълно да й се довериш, може да ти среше косата, да те изкъпе, да се грижи за европейските ти дрехи, тя е моят подарък за теб, докато си в Япония…“
Връзките се разхлабиха и кринолинът се смъкна, после А Со направи същото с фустата й и накрая с обемистата рамка от костени и метални обръчи, която придаваше форма на кринолина. Дългите гащи, копринените чорапи, късия комбинезон, корсажа и накрая — корсета, който пристягаше талията й от двайсет до осемнайсет инча и повдигаше бюста й по модата. Когато прислужницата развърза стегнатия корсет, Анжелик въздъхна дълбоко от задоволство, прегази морето от платове, строполи се на леглото и се остави да я доразсъблекат като дете. Покорно вдигна ръце и пъстрата нощница се хлъзна по тялото й.
— Седни, госп’жица.
— Не, не тази вечер. А Со, косата ми може да почака.
— Аййиая, утре не добро! — А Со размаха четката.
— О, добре. — Анжелик въздъхна и се смъкна от леглото, седна до тоалетката и остави прислужницата да свали фибите и да я реши. Бе толкова приятно. „О, колко е умен Андре! Той прави всичко толкова просто — сега ще мога да получа парите, от които се нуждая, о, колко е умен.“
От време на време капаците изскърцваха от лекия морски бриз. На стотина ярда отвъд стъргалото вълните заливаха чакълестия бряг, отдръпваха се и пак прииждаха с успокоителен шум, който обещаваше още една спокойна нощ за всички в Колонията. Флотата бе отплавала по залез. Всички, които не бяха пияни или приковани към леглото, наблюдаваха с различна степен на тревога как корабите отплават. До един им желаеха Бог да ги пази и скорошно завръщане. С изключение на японците. Ори беше един от тях. Наблюдаваше Анжелик през един процеп в капака на прозореца й, добре скрит и замаскиран от високите храсти камелия, които растяха тук в изобилие. Бе ги посадил запаленият градинар Сьоратар.
Дълго преди полунощ Ори бе застанал в тази засада да чака Анжелик; времето минаваше бавно, той кроеше и прекрояваше планове, изтощен, нервно проверяваше пак и пак дали късият му меч е готов в ножницата и дали малкият пистолет е скрит в ръкава на рибарското му кимоно. Но когато я съзря да приближава Легацията в компанията на двама гай-джин, цялата му умора изчезна.
За миг бе помислил да се втурне и да ги убие, но се отказа от тази глупост, защото осъзна, че едва ли може да ликвидира и тримата заедно с часовоя, без самият той да загине. „Във всеки случай — помисли си Ори мрачно — това ще сложи край на намерението ми да я имам още веднъж, преди да умра, и после да подпаля Колонията. Хирага никога няма да го стори, ако аз не го подтиквам. Волята му е отслабнала — покварен е от гай-джин. Щом Хирага Силният се поддаде толкова бързо, какво остава за другите? Императорът е прав, че мрази гай-джин и иска да ги изгоним.“
И така, той обузда гнева си и се промъкна още по-навътре в скривалището, изчаквайки благоприятен случай, подготвен за всякакви изненади. Няма как да проникне през прозорците, освен ако тя не свали резетата. Задната врата не се охраняваше и бе възможно да влезе през нея или да се изкатери по стената до горния етаж, ако не бе отворена. Бе наблюдавал как Анжелик се съблича, без да пропусне и най-малката подробност, само на две крачки от нея. Вече лежеше завита в леглото, прислужницата се суетеше около господарката си. Нетърпението му стана почти непоносимо.
По-рано същата вечер един смесен патрул от моряци и войници, който обикаляше из Колонията нощем, за да пази реда, внезапно му бе извикал паролата в уличка зад Хай стрийт. Ори бе спрял безстрашно, нямаше полицейски час, нито имаше забранени за японци територии в Колонията, макар те съвсем разумно да си стояха най-вече в собствения си квартал и да предпочитаха да не предизвикват гай-джин. За нещастие сержантът грубо бе заврял фенер в лицето на Ори, което го накара да отстъпи стреснат. Скритият къс нож тупна на земята.