Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Хубаво бренди, адмирале.
— Да, от най-добрия ми личен запас, във ваша чест — каза адмиралът, вбесен, че Марлоу е налял на Сър Уилям почти половин водна чаша, а не бе му сипал от обикновеното, второкачествено бренди за посетители. „Мухльо — помисли адмиралът, — ако не се изхитри, никога няма да получи адмиралски чин.“
— Какво става с отиването в Осака? — попита Сър Уилям.
— О, Осака ли? Съжалявам, ще трябва да отложите пътуването, докато се върна. — Едва прикри усмивката си.
— Кога ще стане това? — премаля му още повече.
— Да стигнем до целта са нужни шест-седем дни в зависимост от ветровете, три дни в Бо Чи Се ще са достатъчни. Ще трябва да презаредя с въглища в Шанхай, о, бих казал, че ще се върна в Йокохама, стига да не пристигнат нови заповеди, в… — адмиралът изгълта своя портвайн и си наля още — ще се върна след четири-пет седмици.
Сър Уилям допи брендито си и гаденето премина.
— Лейтенант, ако обичате? Благодаря.
Марлоу пое чашата му учтиво и пак я напълни с най-отбраното адмиралско бренди, като криеше отвращението си, че е лакей и че му е дошло до гуша от адютантския чин, мечтаеше да се върне на своя кораб, на своя квартердек, за да наглежда как върви ремонтът след бурята. „Но поне ще видя някаква акция най-сетне“ — помисли си с облекчение, представяйки си нападението срещу пиратското пристанище и оръдията в целия им блясък.
— Добре, адмирале — започна Сър Уилям, — ако не осъществим заплахата си, ще се изложим, ще изпуснем инициативата и ще изпаднем в голяма опасност.
— Това беше ваша заплаха, Сър Уилям, не наша. Затова се безпокоите твърде много за престижа си; колкото до опасността — предполагам, имате предвид Колонията, — по дяволите, сър, туземците няма да посмеят да ни създадат никакви особени проблеми. Не ви безпокоиха в Легацията, няма да безпокоят и Йокохама.
— Ще сме безпомощни без флотата.
— Не е съвсем така, Сър Уилям — намеси се решително генералът. — Армията тук е в почти пълен състав.
— Съвсем правилно — съгласи се адмиралът, — но Сър Уилям е съвсем прав, като твърди, че Кралската флота поддържа мира. Планирам да вземат четири бойни кораба, сър, а не пет и да оставя една фрегата във военната база. Това ще е достатъчно. „Пърл“!
Марлоу не се сдържа и изтърси:
— Извинете ме, сър, но тя все още е на основен ремонт.
— Толкова се радвам да разбера, че следите състоянието на моята флота, господин Марлоу, и си държите ушите отворени — смрази го адмиралът. — Очевидно „Пърл“ не може да участва в тази експедиция, така че е най-добре да се върнете на борда и да се уверите, че тя е в безупречно състояние за плаване, готова за всякакви заповеди, утре до залез-слънце, или ще останете без кораб.
— Слушам, сър. — Марлоу преглътна, отдаде чест и хукна навън.
Адмиралът изсумтя и рече на генерала:
— Добър офицер, но още има жълто по устата — чудесно семейство, свързано с флотата, двама от братята му също са офицери, а баща му — флаг-капитан в Плимут. — Той погледна Сър Уилям. — Не се безпокойте, фрегатата му ще вдигне мачта до утре и ще бъде на разположение — той е най-добрият ми командир, но, за Бога, не му казвайте, че съм го похвалил. Той ще ви пази, докато се върна. Ако няма нищо друго, господа, ще отплавам веднага — толкова съжалявам, че не мога да се присъединя към вас за вечеря.
Сър Уилям и генералът допиха питиетата си и се изправиха.
— Бог да ви поживи, адмирал Кетърър, да се върнете благополучно с целия си екипаж — искрено му пожела Сър Уилям, генералът се присъедини към него. После лицето му стана сурово: — Ако не получа удовлетворение от Бакуфу, ще тръгна за Осака, както бе решено, със или без „Пърл“, със или без армията, но, за Бога, ще ида в Киото и Осака.
— Най-добре да изчакате, докато се върна; най-добре да проявите благоразумие и да не споменавате името Божие, след като ще предприемете такова необмислено действие, Сър Уилям — отсече адмиралът. — Господ може да реши другояче.
Същата вечер, точно преди полунощ, Анжелик, Филип Тайърър и Палидар излязоха от Британската легация и тръгнаха по Хай стрийт към сградата на Струан.
— La — рече Анжелик щастливо. — Сър Уилям, разбира се, има скромен готвач!
И тримата бяха във вечерно облекло и се засмяха, защото храната бе по английски обилна и изключително вкусна — печено говеждо, подноси със свински наденици и пресни раци, докарани в лед от Шанхай в хладилното помещение на пощенския кораб като част от дипломатическата поща и затова не подлежаха на митническа проверка и данъци. Бяха сервирани с варени зеленчуци, печени картофи, също внесени от Шанхай, с йоркширски пудинг и последвани от ябълков сладкиш и баница с кайма и с бордо, „Пуйи Фюме“, портвайн и шампанско, колкото двайсетината гости можеха да изпият.