Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Скъпият… скъпият Малкълм, беше толкова мил тази вечер, толкова силен и разумен, ах, колко го желаех. Толкова се радвам, че мога да разговарям с него, добре, че леля Ема отказваше да научи френски, та ми се наложи аз да науча английски. Как е оцеляла в Париж през всичките тези години, говорейки само на английски? Как ли я е обичал чичо Мишел, за да се ожени за нея и да устои на такова изпитание? Макар да ги обичам и двамата, тя е толкова старомодна, той е толкова обикновен.
Любов! Той винаги е говорил за любовта им, и тя също. Срещнали се в Нормандия, той прекарвал там лятната си ваканция, тя била актриса в пътуваща трупа, — играели Шекспир, а той — дребен чиновник. Било любов от пръв поглед, винаги са го казвали, тя била красива, той бил хубав. Избягали заедно, оженили се след седмица, толкова романтично, но не бяха толкова щастливи после.
Но ние с Малкълм ще бъдем. О, да, и аз ще обичам Малкълм като всяка съвременна жена, ще имаме много деца, те ще израснат като католици, той няма да има нищо против, нали не е фанатично-религиозен: „Наистина не съм, Анжелик. Разбира се, ще се оженим според протестантските традиции. Майка ми няма да допусне друго, сигурен съм. После може тайно да направим и католически обред, ако желаеш…“
„Няма значение, че ще е тайно, това ще е истинската сватба — не другата, — децата ще бъдат приети в лоното на църквата, всички ще живеем в Париж през повечето време от годината, той ще ме обича и аз ще го обичам и ще се любим чудесно“ — мислеше си тя, сърцето й тупкаше от удоволствие; отдаде се на мечтите си. Все повече и повече. После, тъй като вечерта бе минала чудесно и тя се чувстваше чудесно и в пълна безопасност, се остави на спомена за присънилото се през онази нощ.
Не можеше да си спомни нещо конкретно. Обезчестяването се стопяваше сред еротични представи и еротични образи. Леко парване, което се превръщаше във всепроникваща топлина. Хем знаеше, хем не знаеше и чувстваше, и не чувстваше как силни ръце я прегръщат и я обладават с никога неизпитвана чувственост и откровеност; главата, тялото, животът, възхитително освободени от всякакви задръжки, толкова привлекателно бе всичко, защото това… беше само сън.
— Но събудих ли се, или не се събудих, или само се преструвах на заспала? — питаше се тя отново и отново, винаги с лека тръпка. Но нямаше да му отвърна толкова разпътно, ако бях будна — сигурно не, — а сънят бе толкова завладяващ и толкова бурно ме подтикваше да желая още и още, и…
Анжелик чу как външната врата се отвори и затвори, после резето на спалнята се помръдна и се превъртя. Зърна Андре да отваря и затваря тихо вратата, да пуска резето и да се обляга на нея подигравателно подсмихнат.
Внезапно девойката се изплаши:
— Какво искаш, Андре?
Той дълго мълча, след това се приближи до леглото и я загледа.
— Да… да поговорим, а? — попита тихо. — Трябва, а? Да поговорим… или… или какво?
— Не разбирам. — Анжелик го разбираше твърде добре, болезнено осъзнаваше обезпокоителния блясък в очите му, където само преди няколко минути се четеше единствено съчувствие. Но тя овладя гласа си, проклинаше се, че не е залостила вратата — тук никога не се налагаше, наоколо винаги имаше прислужници или персонал на Легацията и никой не би посмял да влезе без разрешение. — Моля, не…
— Ще поговорим за утре и нека бъдем… да бъдем приятели.
— Драги Андре, моля те, късно е. Каквото и да е, може да почака до утре. Съжалявам, но нямаш право да влизаш тук, без да почукаш… — За момент изпадна в паника и се дръпна към другия край на леглото, тъй като той седна на ръба и протегна ръце. — Спри или ще викам!
Той се изсмя тихо и язвително:
— Ако викаш, скъпа Анжелик, ще се притекат слугите, аз ще отключа вратата и ще им кажа, че ти си ме поканила тук. Искала си насаме да обсъдим как да намериш пари, пари в брой за аборт. — Отново присмехулно изкриви, устни — Е?
— О, Андре, не бъди такъв, моля те, иди си, моля те… ако някой те е видял, моля те.
— Първо… първо целувка.
Тя избухна:
— Махай се, как се осмеляваш!
— Млъквай и слушай — прошепна Андре дрезгаво, ръката му обви кръста й и я стегна като в менгеме. — Осмелявам се, разбира се, ако поискам нещо повече от целувка, ти ще ми го дадеш — доброволно или не. Без мен ще те разкрият, без мен…
— Андре… моля те, остави ме. — Колкото и да се опитваше, не можеше да се измъкне от хватката му. С изкривена усмивка той я поотпусна. — Нараняваш ме — едва не се разплака Анжелик.