Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Май няма нищо, в Пияния град е… — каза Анжелик; изстрелите и побоищата, дори дуелите бяха чести в тази част на Йокохама. Чувстваше се странно, а тръпнеше и в същото време пламтеше. Върна се и го погледна. С лека въздишка коленичи и взе ръката му, притисна я до бузата си, сложи глава в скута му, но нежността му и галещите косата и тила й пръсти вече не я разнежваха. — Трябва да си вървя у дома, моя любов.
— Добре. — Пръстите му продължиха да я галят.
— Искам да остана.
— Зная.
Струан се наблюдаваше отстрани: идеалният джентълмен, спокоен, мълчалив, помага й да се изправи, изчаква я да си пристегне корсажа, да си оправи косата и да се загърне с шала. После, ръка за ръка, бавно върви до нея към стълбата, където й се оставя тя да го убеди да остане, позволява на прислужника да я поведе надолу. На вратата тя се обръща и му маха за сбогом, той й махва и тя излиза.
Изглежда, че му костваше усилие да се върне и съблече, остави прислужника си да му свали ботушите. После си легна без чужда помощ в мир със себе си и със света. Главата не го болеше, тялото му се усещаше чудесно, отпуснато.
— Как е моят син? — прошепна А Ток от прага.
— В Страната на маковете.
— Добре, добре. Там няма да го боли.
Прислужникът духна пламъка и излезе.
По-надолу по Хай стрийт френският часови, с немарлива униформа и също толкова немарливи обноски, отвори вратата на легацията пред Анжелик:
— Bonsoir, mademoiselle.
— Bonsoir, monsieur. Лека нощ, Филип, лека нощ, Сетри.
Вратата се затвори и тя се подпря на нея, за да се съвземе. Очарованието от вечерта бе изчезнало. На негово място се трупаха призраци. Дълбоко потънала в мисли, прекоси преддверието и се запъти към своите покои, зърна светлинка под вратата на Сьоратар. Спря се и внезапно й хрумна, че може би сега е най-подходящото време да го помоли за заем. Почука и влезе.
— О, Андре! Здравей, извини ме, очаквах да заваря господин Анри.
— Той все още е при Сър Уилям. Тъкмо довършвах едно официално съобщение от негово име. — Андре седеше на бюрото на Сьоратар, отрупано с листове. Съобщението бе свързано с компания Струан, с тяхната вероятна сделка за оръжие с Чошу и вероятната помощ, която една съпруга французойка би могла да окаже на тяхната начеваща оръжейна промишленост. — Прекара ли добре? Как е годеникът ти?
— Много по-добре е, благодаря. Вечерята бе изобилна, стига човек да обича похапването. Ех, да бе в Париж!
— Да. — „Боже мой, тя е само за в леглото“ — помисли си той и това му припомни за гнусната заразна болест, която го разяждаше.
— Какво има? — попита Анжелик, стресната от внезапното му пребледняване.
— Нищо. — Той си прочисти гърлото и се помъчи да овладее ужаса си. — Просто не съм в настроение — нищо лошо.
Андре изглеждаше толкова уязвим, толкова безпомощен, че тя изведнъж реши пак да му се довери, затвори вратата, седна до него и изговори на един дъх:
— Какво ще правя, Андре? Не мога да получа никакви пари в брой… какво да направя?
— Изтрий си сълзите, Анжелик, отговорът е толкова прост. Утре или вдругиден ще те заведа на пазар — започна той с изчистено от мирските грижи съзнание. — Ти си ме помолила да отида с теб на пазар, нали, да ти помогна да избереш годежен подарък за Малкълм Струан. Златни копчета за ръкавели с перли и обици с перли за теб. — В гласа му се прокрадна тъжна нотка. — Но, о, какъв ужас, някъде по пътя на връщане от бижутерския магазин ти си загубила едната — търсили сме навсякъде, но напразно. Ужасно! — Светлокафявите му очи се задържаха върху нейните. — Междувременно мама-сан си получава тайно парите; ще направя така, че обицата, която си „загубила“, да струва повече от достатъчно, та да стигне за лекарството и всички разходи.
— Ти си чудесен! — извика Анжелик и се хвърли на врата му. — Чудесен си, какво щях да правя без теб? — Отново го прегърна, благодари му и изскочи от стаята.
Андре дълго гледа затворената врата. „Да, това ще стигне за лекарството, и за моите двайсет луидора, и за другите разноски, само да поискам — помисли си той, странно нерешителен. — Малка глупачка, толкова е лесно да те подведа. Забъркваш се във все по-дълбоки и по-дълбоки водовъртежи. Не разбираш ли, че се превръщаш в крадец и дори по-зле — в престъпник, обмислящ предумишлена измама.
А ти, Андре, си съучастник в заговора.“
Той се изсмя открито, със зъл, порочен смях. „Докажи го де! Ще разкаже ли тя на съда за аборта, мама-сан ще свидетелствува ли срещу мен? Съдът на кого ще повярва — на дъщерята и племенницата на престъпници или на мен?
Не, но Господ знае, а ти скоро ще се изправиш пред Него.
Да, и Той ще знае, че съм извършил много злини. И че се каня да сторя още по-големи.“ Сълзи рукнаха по лицето му.