Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Аз не съм съгласен с колегата си и лично поемам отговорността да впиша Луций Еквиций в редовете на Ордо Еквестер! — изблея той целият пребледнял като платно. Мисля, че през цялата си военна служба не е виждал такова насилие.

— Запиши името на Луций Еквиций в списъците! — излая му Сатурнин.

И Капрарий послушно записа името в един от свитъците.

— А сега всички по домовете! — обърна се Сатурнин към тълпата.

И тълпата послушно си тръгна към домовете, отнасяйки Луций Еквиций на рамене.

Прасчо беше в неописуемо състояние. Мисля, че е изкарал истински късмет, задето изобщо е оживял. И да не ти разправям каква ярост го беше обхванала! Първата му работа беше да се нахвърли върху братовчед си Козльо, че още веднъж се е поддал на силата. Бедният Козльо как не се разрева, не знам. Във всеки случай нямаше какво да отвърне на обвиненията.

— Гъсеници! Жалки гъсеници, това са те! — повтаряше Прасчо, докато се опитвахме да превържем счупените му ребра — бяха поне няколко — и да видим какви други рани се крият под тогата му. Знам, че всичко изглежда крайно глупаво, Гай Марий, но не можем да не се възхитим на смелостта на Прасчо!“