Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Нататък цензорите ни се заеха с по-обикновените държавни контракти и според мен се справиха твърде задоволително. Желаещи имаше много, наддаванията се проведоха бързо, а и се съмнявам, че е имало време за тъмни сделки.

Разбира се, двамата герои привършиха толкова светкавично с деловата страна от задълженията си не за друго, а за да използват останалото време от мандата си в преглеждане на сенаторските и конническите списъци. Само два дни, след като и последният договор беше сключен — кълна се, че те за един месец наистина успяха да свършат работа, която би отнела на други цели осемнадесет, — Прасчо свика трибутните комициите на концио, на което да бъдат изчетени поименно всички действителни членове на Сената, заедно с кратки бележки относно имущественото им състояние и моралните им устои. По всяка вероятност Сатурнин и Главция са били предупредени овреме, че имената им ще липсват от списъка, защото когато народното събрание започна да заседава на Форума, сред тълпата се оказаха и много наемни гладиатори и други яки момчета, които допреди никой не бе подозирал, че имат вкус към политиката.

Веднага щом Прасчо обяви, че с Козльо премахват Луций Апулей Сатурнин и Гай Сервилий Главция от сенаторските списъци, Форумът се превърна в бойно поле. Гладиаторите взеха на щурм рострата и пред очите на цял Рим смъкнаха Прасчо от трибуната, зашивайки му всеки по реда си един-два шамара с тежките си лапи. Явно, че приложената в случая техника е някакво нововъведение, с което авторът е искал да се увери, че жертвата няма да бъде умъртвена по погрешка. Затова и никъде не се виждаха тояги или каквито и да е тежки предмети. Сред тълпата подобен прийом беше наречен «ограничено насилие». Работата беше добре организирана, защото гладиаторите действаха мълниеносно: Прасчо беше прехвърлян от човек на човек и вече беше стигнал началото на Кливус Аргентариус, когато най-сетне Скавър, Ахенобарб и някои други добри люде успяха да го откопчат от смъртоносната прегръдка на биячите и да го изведат на безопасност в азилума пред храма на Юпитер Оптимус Максимус. Главата му беше станала точно два пъти по-голяма и очите му не се виждаха от подутини, устните му бяха спукани на няколко места, от носа му течеше кръв като от фонтан, ушите му бяха изгубили формата си, а веждите му бяха изчезнали под жестоки аркади. За няколко минути Прасчо беше придобил вид на древен гръцки боксьор, който се връща от олимпийските игри.