Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Не е ли удивително — обади се Марий, — че дори и сред пиратите има хора средна ръка? Та не са ли всъщност всички такива? Нито риба, нито рак. Хем крадат, хем търгуват официално с Рим. И постигат чиста печалба, за която можем само да им завиждаме. Крайно време е да направим нещо по въпроса, Принцепс Сенатус, не е ли тъй?

— Така е, няма спор — споделяше мнението му Скавър.

— Ти какво предлагаш?

— На някой от действащите претори да се възложи сформирането на специална комисия — нещо като пътуващо управителство, ако съществува такова понятие. Ще му дадем кораби и войници и ще му наредим да прочисти всеки залив по памфилийския и киликийския бряг от пиратските гнезда.

— Можем да го наречем управител на Киликия — предложи на свой ред Марий.

— Много добра идея!

— Ами тогава, Принцепс Сенатус, какво ни пречи да съберем назначените отци на заседание и да ги запознаем с проекта си?

— Така и ще направим — улови се за подадената му ръка Скавър. — Знаеш ли, Гай Марий, никога няма да престана да те мразя заради личните ти амбиции, но за мен ти си от малкото римляни, способни да минават от думи към дела, без да се превръщат в палячовци.

— Но хазната ще пропищи като весталка, поканена да вечеря в крайпътен бордей — отбеляза развеселено Марий.

— Да пищи колкото си ще! Ако не се разправим навреме с пиратите, търговията между Изток и Запад някой ден може да се прекрати напълно. Кораби и войници… — замисли се Скавър. — Колко ли ще ни трябват според теб?

— О, осем или десет флотилии и… да речем, десет хиляди души, обучени да се сражават по море. Ако, разбира се, можем да ги намерим — пресметна Марий.