Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Ще разполага с шест легиона и има цяла пролет и лято да ги стегне, както трябва. Но уви, той не е пълководец, който може да се справи с такава ситуация — каза с тъга Марий. — Остава ни само да се надяваме, че Тевтобод ще дойде по-рано, ще му свием опашката, после ще прехвърлим Алпите с бърз марш и ще се присъединим към Катул Цезар, преди Бойорикс да е достигнал езерото Бенак.
Сула го погледна изпод вежди и убедено изрече:
— Няма да стане.
Марий въздъхна.
— Знаех, че така ще кажеш.
— И аз знаех, че знаеш, че така ще кажа — усмихна се Сула. — Не мисля, че след като го няма Бойорикс да ги подстрекава, двете други крила ще се разбързат чак толкова, че да изпреварят кимврите. Работата е там, че ти самият не би могъл да се окажеш на две места едновременно.
— Тогава оставам тук и ще чакам Тевтобод — взе крайно решение Марий. — Армията ми вече познава и последното стръкче трева между Масилия и Араузио, а и войниците ми искат тази победа, след като две години са стояли в бездействие. Тук шансовете им за победа са най-големи. Затова и аз ще остана тук.
— По това „аз“ заключавам, че имаш други планове за мен, Гай Марий? — предположи Сула.
— Точно така. Съжалявам, Луций Корнелий, че ще те лиша от заслуженото удоволствие да поизвиеш някое и друго тевтонско вратле, но мисля да те пратя при Катул Цезар като висш легат. Ти поне си патриций и аристократическият му стомах все някак ще те приеме.
Сула наистина беше безкрайно разочарован, затова сведе поглед.
— Какво мога да помогна аз, ако трябва да командвам чужда армия?
— Нямаше да се тревожа толкова, ако не виждах у колегата си същите симптоми, които навремето даваха и Силан, и Касий, и Цепион и Малий Максим. Но уви, Луций Корнелий, Катул Цезар не разбира нищо нито от тактика, нито от стратегия — мисли си, че още боговете, като са му отреждали да се роди знатен и богат, са му заложили в мозъка и способностите на пълководец; че му трябва само случай да ги прояви. Но както вече си научил сам, нещата далеч не са толкова прости!
— Така е, няма спор — съгласи се Сула.
— Ако Бойорикс и Катул Цезар се срещнат, преди да съм успял сам да мина в Италийска Галия, колегата ми ще допусне някоя съдбоносна грешка и германите ще изколят цялата му армия. А ако това се случи, не виждам какви шансове имаме ние, оцелелите, да спечелим войната. Кимврите са най-многобройни и имат най-добрия предводител от всички варвари. Освен това аз самият не знам почти нищо за ландшафта на Транспаданска Галия. Ако тук разчитам да разгромя тевтоните с по-малко от четиридесет хиляди войници, то е защото познавам цялата област като дланта си.
Сула се опита с поглед да внуши на началника си, че заповедта му не е най-удачната, но Марий нямаше да се разколебае току-тъй.
— И какво очакваш от мен? — попита Сула. — Пълководец ще бъде Катул Цезар, не Корнелий Сула! Какво очакваш от мен?
Марий го сграбчи за ръката и силно го стисна.
— Ако знаех, щях да направлявам Катул Цезар оттук. Но ти, Луций Корнелий, успя да прекараш повече от година сред враговете варвари и да оцелееш под маската на един от тях. Умът ти сече по-дълбоко от меча ти, а и с меча не отстъпваш на никого. Не се и съмнявам, че каквото може да бъде направено армията на Катул Цезар да се спаси, ти ще си този, който ще го направиш най-добре.
Сула тежко преглътна.
— Значи заповедите ти са да спася армията му на всяка цена?
— На всяка цена.
— Дори ако цената е самият Катул Цезар?
— Точно така.
Пролетта разцъфна по градини и поляни, а след нея като някой триумфиращ пълководец победоносно пристигна и лятото и шествието му се заниза дълго-дълго по улиците на Рим. Тевтобод и неговите тевтони пресичаха земите на хедуите, за да навлязат в тези на алоброгите, които заемаха цялата територия между горното течение Родан и река Изара, далеч на юг. Алоброгите бяха войнствено племе, а и отколе таяха дива омраза към всичко римско; но германите вече бяха минавала веднъж през земите им, три години по-рано, и алоброгите се бяха уверили, че не щат тевтони за господари. Затова между едните и другите варвари се захвана люта борба, която значително забави похода на германите. Марий започваше все по-често да крачи из главната си квартира, чудейки се какво ли става със Сула сега, когато част от армията на Катул Цезар се беше настанила на лагер по бреговете на Пад.
Катул Цезар бе поел на север по Фламиниевия път начело на шест легиона новобранци към края на юни. Толкова трудно се намираха годни да носят оръжие мъже в страната, че той се отказа от намеренията си да сформира по-голяма армия. По Емилиевия път стигна до Бонония, където свърна във Вия Ания и излезе при известния със своите манифактури град Патавиум. Намираше се доста на изток от езерото Бенак, но като се имаха предвид несигурните и неудобни пътеки, които вървяха направо, да се заобиколи през Патавиум беше много по-удобно за такава голяма армия. Така легионите стигнаха до Верона, където се установиха на базов лагер.