Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Тя го изгледа за миг, сякаш не разбра какво иска да каже, а след това се усмихна.
Портите пред тях вече бяха отворени. Подкараха по платното и навлязоха в сянката под тежкия каменен трегер. Айвис видя как Сандалат погледна намръщено нагоре към непознатите думи, всечени в камъка, но не попита нищо, а след това преминаха и влязоха в двора, където се бяха струпали в очакване слуги и коняри, а няколкото домашни стражи, строени в раздърпана редица, надигнаха гласове за поздрав. Айвис се намръщи на представянето — в негово отсъствие дисциплината се беше разхлабила и той си напомни да издърпа ушите на тази жалка сган, след като заложницата влезе вътре.
Слезе от коня си и подаде юздите на един коняр, след което отиде да помогне на Сандалат. Слабостта като че ли отново я беше обзела и отпуснатата лекота, която бе показвала понякога в дългата езда, бе изчезнала. Щом стъпи на земята, слугите се стегнаха, готови да се притекат и разшетат около нея.
— Милейди — каза Айвис. — Главата на домашната прислуга ще служи на вас в отсъствието на лорд Драконъс. Хилит, представи се.
Старата жена, към която се обърна с това име, беше стояла до каменните стъпала пред входа на къщата. Сега пристъпи напред, поклони се сковано и рече:
— Заложнице, посрещаме ви радушно в този дом. Виждам, че пътуването ви е уморило. Приготвена е баня.
— Изключително мило — отвърна Сандалат.
— Ще ме последвате ли? — попита Хилит.
— Разбира се. — Сандалат пристъпи напред, но после спря и се обърна към Айвис. — Капитане, бяхте изключително вежлив ескорт. Благодаря ви.
— За мен беше удоволствие, милейди.
Хилит нареди на две слугини да въведат Сандалат в къщата, след което бързо се доближи до Айвис и му изсъска:
— Капитане! Титлата й е „заложница“ и нищо повече. Удостояваш я с титла, която не й се полага, нито в нейния дом все още, а още по-малко тук!
Айвис се наведе, уж за да й се поклони покорно, но вместо това й каза тихо:
— Не си кралица да ми заповядваш, дърто. Аз ще избера титлата, която заслужава гостенката ни. Тя язди добре и без оплаквания. Ако ти имаш оплакване, изчакай благоволението на господаря ни, щом се върне. Междувременно изплюй киселото грозде, което толкова обичаш да смучеш, и бъди послушна.
— Пак ще си поприказваме за това — изсъска тя. — Както каза, аз командвам къщата в отсъствието на господаря ни…
— Слугите, слугините и готвачите, да. Не и мен.
— Неприлично е тази два пъти използвана заложница…
— За което не е виновна заложницата. Сега се разкарай от този двор, където все още командвам аз, и само да чуя, че си изкарала мизерната си старческа злоба на заложницата в тази къща, наистина ще си поприказваме пак.
Загледа я, докато тя се отдалечи, а след това се обърна към редицата ухилени Домашни мечове.
— Усмихвате се, а? Не беше ли хубава гледка? Такова мърляшко държане, че едва не се задавих от срам, като ви видях. Я да видим сега как ще стоят тия усмивки в тренировка с двойно снаряжение. Изправи гръб, псета такива! Очите напред!
Слугите едва носеха тежкия пътнически сандък, докато го внесат в стаята.
Сандалат огледа с възхита просторната стая, която й бяха заделили, и посочи една от стените.
— Оставете го ето там. Не, не го отваряйте — единствените дрехи, които ще използвам, са в дисагите — сигурно вече са ужасно измачкани. Ще трябва да се почистят. — С последното се обърна към двете слугини, които стояха пред нея. Двете жени, по-млади от Сандалат с няколко години, бързо се поклониха и се заеха да разопаковат дисагите. Другите слуги се оттеглиха.
Малко след това влезе Хилит, хвърли поглед на омачканите дрехи, извиращи от прашните кожени торби, и се обърна към Сандалат.
— Заложнице, ако благоволите да ме придружите, да се погрижим за банята ви.
— Водата гореща ли е? Предпочитам я гореща.
Старата жена примига и кимна.
— Разбира се, заложнице. Поне беше гореща, когато я оставихме. Сигурно вече изстива, докато си говорим.
— Вярвам, че огънят е наблизо, Хилит, ако се наложи още топлина. Е, води. Все пак искам да разгледам тази къща, която вече наричам своя.
Хилит кривна глава и излезе от стаята. Сандалат я последва.
— Докато господарят се върне — заговори старицата през рамо, — двете слугини, които ви придружават сега, ще бъдат на ваше разположение. Аз обаче имам други задължения, които изискват вниманието ми.
— Ден и нощ, сигурна съм.
Хилит я изгледа през рамо и продължи напред.
— Точно така.
— Междувременно ще ми се подчинявате все едно, че къщата е моя — каза Сандалат.
— Точно така — сопна се Хилит, без да се обърне този път.